Това беше вторият начин да бъде мръсница — ставаше подла.
Какво казваш, Франк? Дали го е правила и друг път?
Адски правилно се досещаш. Направи го и следващата, и по-следващата седмица. Но не беше толкова ужасно, колкото първото приключение, отчасти защото не успяваше да събере толкова спестявания, а най-вече защото аз бях подготвена. Въпреки това и при втория случай си легнах разплакана и кръстът пак ужасно ме болеше. Тогава взех решение да напусна. Не знаех какво ще стане и кой ще се грижи за нея, но точно в тоя момент въобще не ми пукаше за това. Ако питаш мене, бях готова да я оставя да умре от глад в собственото си лайняно легло.
Продължих да плача, докато заспах, защото мисълта да напусна — след като тя ме е изстискала — ме накара да се чувствувам по-зле от всякога, но когато се събудих, бях по-добре. Сигурно е вярно, че умът не заспива, дори когато човек смята, че е заспал — той просто продължава да мисли и като че ли тогава върши по-добра работа, защото неговият господар не му досажда с обичайния сив поток, който протича през всяка глава — какво трябва да се свърши, какво да се обядва, какво да се гледа по телевизията и тям подобни. Сигурно е вярно, защото причината, поради която се чувствувах толкова добре, беше в мисълта, с която се събудих — мисълта, че тя ме разиграва. А не бях разбрала това по-рано по простата причина, че бях склонна да я подценявам — да, дори аз, а аз знаех колко коварна може да бъде понякога. И щом веднъж разбрах какъв е номерът, вече знаех какво да правя.
Болеше ме, че ще трябва да се доверя на някое от момичетата да почисти килима в салона — а мисълта, че ще го прави Шона Уиндъм ми причиняваше нещо, което баба ми наричаше бодежни тръпки. Нали я знаеш каква е непохватна, Анди — всички Уиндъмови са непохватни, но тя бие рекорда. Като минава покрай нещата, сякаш тялото й пуска израстъци и започва да събаря всичко. Тя не е виновна, то си й е в кръвта, но не можех да понеса мисълта, че Шона ще шета из салона, пълен с Верините шарени стъкларии и порцелани, които само чакат да ги катурне.
Все пак трябваше да направя нещо: изиграй ме дваж — срам за мене. И добре, че беше Сузи, та да оставя работата на нея. Не беше като балерина, но цялата следваща година тя чистеше килима в салона и никога нищо не счупи. Тя е добро момиче, Франк, и нямаш представа как се зарадвах, когато получих известието за сватбата й, нищо че момчето е отдалеч. Как върви при тях? Чувате ли се?
Е, това е чудесно. Чудесно. Радвам се за нея. Сигурно още не й е пораснал коремът, а? Напоследък хората като че ли чакат да им дойде време за старческия дом и чак тогава…
Добре, Анди, ще разкажа! Просто ми се ще да си спомниш, че говоря за моя живот — този пусти мой живот! Тъй че защо просто не се друснеш обратно в огромното си столище и не вдигнеш крака да си почиваш? Ако все така припираш, ще си докараш разрив на сърцето.
Все едно, Франк, предай й много поздрави от мен и й кажи, че през лятото на деветдесет и първа почти е спасила живота на Долорес Клейборн. Можеш да й разкажеш и историята на лайняните четвъртъци, а също и как ги преустанових. Аз никога не им казах как точно стоят нещата — със сигурност знаеха единствено това, че с Нейно Кралско Величество не се имаме много-много. Сега разбирам, че ме е било срам да кажа какво всъщност става. Изглежда и аз като Вера не обичам да ме надиграват.
Ставаше въпрос за звука от чистенето, разбирате ли? Точно това разбрах, когато се събудих оная сутрин. Казах ви, че ушите й бяха съвсем наред и по звука на машината тя разбираше дали наистина чистя салона, или стоя на стартовата линия пред стълбището. Когато прахосмукачката стои на място, тя издава само един звук, нали се сещате? Само „зуууууууу“, нещо такова. Но когато чистиш с нея, тя издава два звука, които идват на вълни. Докато чистиш, прави „У-У-У-П“, а като я дръпнеш от килима, се чува „зуууп“. „УУП-зууп, УУП-зууп, УУП-зууп“.
Стига сте се почесвали по главите вие двамата, ами вижте как се усмихва Нанси. Човек само трябва да ви погледне лицата, за да разбере на кой от вас му се е случвало да работи с прахосмукачка. Ако наистина мислиш, че е толкова важно, опитай сам, Анди. Веднага ще чуеш тези звуци, макар че Мария сигурно ще припадне, като влезе и те види да чистиш килима в дневната.
Онази сутрин осъзнах, че тя е престанала да се ослушва кога ще заработи прахосмукачката. Бе разбрала, че това вече не е достатъчно. Вече се вслушваше дали звукът ще се променя, както става, когато машината наистина върши работа. И не пускаше в ход мръсния си номер, докато не чуеше това вълнисто „УУП-зууп“.