Известно време и тримата мълчаха. Нямаше какво да се каже. Капитанът гледаше мрачно в пространството пред себе си. Виктор започна да пука със ставите на пръстите си, докато Аги не го сбута да престане.
Старият пилот се мъчеше да разбере защо механизмът разряза дрехите на Барнет и спря когато установи, че е стигнал до кожата му. Нима онова същество се събличаше по този начин? Струваше му се безсмислено. Но пък и килерът преса не му изглеждаше по-разумно изобретение.
Донякъде се радваше, че се бе случило. Барнет би трябвало да си е взел поука. Сега щяха да изоставят това коварно чудовище и да решат как да се върнат на собствения си кораб.
— Донеси ми нова риза — нареди капитанът и Виктор веднага отиде да я вземе. Барнет я облече, като внимаваше да не се доближава до стените.
— След колко време ще размърдаш това нещо? — попита той Аги.
— Какво!?
— Много добре ме чу.
— Не ти ли беше достатъчно? — изпъшка Аги.
— Не. След колко време можем да излетим?
— След около час — изсумтя пилотът. Какво друго би могъл да каже? Всичко вече започваше да му се струва прекалено. Той се обърна и бавно влезе в пилотската кабина.
Върху ризата Барнет облече пуловер и яке. В помещението беше студено и той трепереше.
Калън лежеше неподвижно на пода в чуждия кораб. Съвсем глупаво бе изразходвал почти всичките си сили в опитите да свали външния пласт на кожата си, но тя ставаше все по-твърда, а той — все по-слаб. Сега му се струваше безсмислено да се опитва да се движи. По-добре да лежи, да чувства как вътрешните огньове постепенно гаснат…
Скоро засънува назъбените възвишения на Мабог и големия космодрум Кантаноп, където кацаха междузвездните кораби на търговците, натоварени с най-странни стоки. Здрачаваше се и над плоските покриви се виждаха двете залязващи слънца. Но защо залязваха едновременно и на юг? Синьото и жълтото? Как биха могли да залязат на юг? Физически това беше невъзможно… може би баща му щеше да обясни, защото ставаше все по-тъмно.
Отърси се от фантазията, отвори очи и видя сивкавата светлина на утринта. Един космически пътешественик от Мабог не би трябвало да умре по този начин. Щеше да опита пак.
След половин час уморително търсене, най-накрая в задната част на кораба откри затворен метален контейнер. Съществата явно го бяха забравили. Откърти капака и погледна вътре. Видя няколко бутилки, внимателно уплътнени, за да не се счупят при удар. Калън взе едната и я разгледа.
На етикета имаше голям бял символ. Не би трябвало да му е познат, но въпреки това му се струваше, че някъде го е виждал. Напрегна се, за да си спомни къде.
После постепенно споменът изплува. Това беше изображение на череп от хуманоид. В Съюза на Мабог имаше една подобна раса и той бе виждал как изглеждат черепите на тези същества в музея.
Но какво търсеше това изображение върху бутилката?
За Калън черепът бе символ на достойнство и уважение. Може би тъкмо това бяха имали предвид производителите… Отвори бутилката и помириса съдържанието й.
Интересна миризма. Напомняше му за…
Разтвор за почистване на кожа!
Без повече да мисли, изля цялата бутилка върху себе си. Зачака, без да смее да се надява. Ако успееше да приведе кожата си в ред…
Да, наистина. Течността от бутилката с черепа наистина беше слаб почистващ разтвор. Имаше и приятен аромат.
Изля още една бутилка върху загрубялата си кожа и почувства как живителната течност се просмуква в порите. Тялото му, зажадняло за хранителни вещества, сякаш молеше за още. Изля още една бутилка.
Калън остана легнал дълго време, за да позволи на живителната течност да попие. Кожата му постепенно се отпусна и омекна. Почувства прилив на нови сили, на ново желание за живот.
Щеше да оживее!
След банята Калън разгледа пулта за управление с надеждата да се прибере на Мабог с този стар сандък. Имаше няколко очевидни трудности. Най-напред, пултът за управление не беше в отделно помещение. Зачуди се защо ли. Тези странни същества не биха могли да превърнат целия си кораб в антиускорителна камера. Просто нямаше как! Нямаше достатъчно място, за да се задържи противоускорителната течност.
Това го объркваше, но пък и самите същества бяха странни. Би могъл да се справи с трудностите. Отиде да огледа двигателите и видя, че се задействат със специални контактни пластини, които липсваха. Нямаше да се справи.
Оставаше само едно — да си върне собствения кораб.
А как?
Заразхожда се напред-назад неспокойно. Етиката забраняваше да се убиват интелигентни същества и принципът не подлежеше на коментар. При абсолютно никакви обстоятелства — дори когато собствения ти живот е застрашен — нямаш право да убиваш. Това мъдро правило бе служило на мабогците добре в миналото. Благодарение на строгото му спазване, те не бяха воювали в продължение на три хиляди години и цивилизацията им бе достигнала висша степен на развитие. Подобен успех щеше да е невъзможен, ако бяха допускали изключения. Изключенията подкопават и най-здравите принципи.