Той нямаше да го допусне.
А нима беше готов пасивно да чака смъртта си?
Погледна надолу и с изненада забеляза, че почистващия разтвор е проял дупка в пода. Колко некачествен беше чуждият кораб! Дори и този слаб разтвор успя да го повреди! Вероятно и собствениците му бяха също толкова слаби.
Една бомба би свършила работата.
Отиде до илюминатора. Не забеляза да има охрана. Предположи, че се готвят за излитане. Нямаше да е трудно да се промъкне през тревата до кораба…
И никой на Мабог не би разбрал какво се е случило.
Калън установи, че без да го осъзнае е изминал почти половината разстояние между двата кораба. Стори му се чудно, че тялото му може да прави неща, без умът му да ги осъзнава.
Извади бомбата и пропълзя още напред.
Защото, в края на краищата, какво значение би могло да има това убийство?
— Още ли не си готов? — попита Барнет към обяд.
— Мисля, че съм готов — отговори Аги и се вторачи в изподраскания пулт. — Във всеки случай по-готов от това няма да стана.
Барнет кимна.
— С Виктор ще бъдем в другото помещение. Използвай минималното ускорение.
Капитанът се върна в стаята за екипажа. Аги се закопча с импровизирания колан и потри нервно ръце. Доколкото можеше да прецени, бе разгадал най-важните прибори. Всичко би трябвало да е наред. Поне се надяваше да е така.
Все още не бе в състояние да забрави шкафа преса и манипулатора с острието. Кой би могъл да каже още какво ще се случи с този безумен кораб?
— Готови сме — извика Барнет от другото помещение.
— Разбрано — отвърна Аги. — След около десет секунди.
Затвори люка. Вратата на пилотската кабина се затвори автоматично и го изолира от останалите. Обзе го лек пристъп на клаустрофобия, но въпреки това активира двигателите. Засега всичко вървеше добре.
На пода се появи съвсем тънък пласт течност, напомняща машинно масло. Реши, че се е изляло отнякъде и не му обърна внимание. Приборите работеха отлично. Зададе курса на клавиатурата и активира устройството за управление на полета.
После почувства нещо мокро в краката си. Погледна надолу и видя, че маслото се е надигнало с няколко сантиметра. Доста голямо количество, за да е изтекло случайно. Не беше в състояние да си обясни как така хубав кораб като този може да има такъв сериозен дефект. Разкопча колана и пипнешком опита да открие откъде навлиза течността.
Откри. На пода имаше четири малки дупчици и през тях в кабината струеше масло.
Аги натисна бутона на вратата, но тя остана затворена. Без да губи самообладание, той се опита да разбере какво не е на ред.
Би трябвало да се отвори.
Не се отваряше.
Маслото бе стигнало почти до коленете му.
Усмихна се глупаво. Разбира се! Вратата се затваряше херметически от пулта за управление. Натисна копчето и се върна.
Пак не искаше да се отвори.
Напрегна всички сили, но не успя да я помръдне. Върна се при пулта. Когато влязоха в кораба, нямаше масло, следователно би трябвало да има канал за оттичане.
Откри го, когато гъстата течност бе стигнала до кръста му. Отвори клапана, маслото изтече и вратата се отвори почти веднага след това.
— Какво има? — попита Барнет.
Аги му каза.
— Значи ето как става — промърмори капитанът. — Радвам се, че научих.
— Кое как става? — попита Аги, който имаше чувството, че Барнет гледа на нещата несериозно.
— Как издържа на ускорението при излитане. Стори ми се странно. Тук няма нито специални кресла, нито легло. Просто няма към какво да се привържеш. Значи съществото се потапя в масло, което изпълва кабината автоматично, щом корабът се приготви за излитане.
— А защо вратата не се отвори?
— Очевидно е. Иначе целият кораб ще се изпоцапа.
— Не можем да излетим — заяви Аги.
— Защо?
— Защото не мога да дишам, ако съм потопен в масло. То се появява, когато подадеш захранването и няма начин да го спреш.
— Мисли с главата си. Закрепи канала в отворено положение и колкото масло влиза, толкова и ще излиза.
— Не ми беше хрумнало — призна Аги неохотно.
— Да действаме тогава.
— Най-напред искам да се преоблека.
— Не. Първо накарай проклетият кораб да излети.
— Но, капитане…