— Майка ми каза да те поздравя.
Успявам да кимна.
— Поздрави и Анджелика от мен.
Тя гледа към мен една дълга секунда. После казва:
— Искаш ли да танцуваме?
Няма представа какво означава това за мен. А може би има? Мислех, че майка й никога няма да й каже. Дали го е направила? А дали е възможно самата Ема да е толкова невероятно схватлива и прозорлива?
В гените й е.
Затруднявам се да кажа нещо в отговор, но накрая успявам да промълвя:
— Много бих се радвал.
Отиваме на дансинга. Заставаме един срещу друг. Тя слага едната си ръка на рамото ми и хваща моята с другата. Започваме да танцуваме. В някакъв момент Ема пристъпва по-близо до мен. Обляга глава на рамото ми.
Едва помръдвам. Едва дишам.
Просто искам този миг да не свършва.
Благодарности
Авторът (който от време на време обича да говори за себе си в трето лице) би искал да благодари на следните участници, не в този конкретен ред: Мишел Сингър, Анди Морган, Рик Кронбърг, Линда Феърстайн, Иън Ранкин (той избра бирата), Бил Фрийдмън, Рик Фрийдмън (двамата Фрийдмън нямат роднинска връзка — поне доколкото ми е известно), Селина Уокър, Бен Съвиър, Кристин Бол, Джейми Нап, Кери Светоник, Стефани Кели, Лиса Ърбак Венс, Даян Дисеполо и д-р Ан Армстронг-Коубън.
Историите за Мики Болитар и неговите приятели Ема и Спун могат да бъдат намерени в трилогията от младежки романи „Убежище“, „На секунди разстояние“ и „Намерен“. Мисля, че ще допаднат и на по-възрастните сред вас. Майрън също се появява в тази поредица, защото всичко, което не е забранено, е позволено.
Авторът иска също така да благодари на Джо Корлес, Роб Диксън, Нийл Хюбър, Алис Мървош, Денис Нъсбаум, Джеси и Минди Роджърс, Крис Алън Уикс и Даниъл Яникос. Тези хора (или техните близки) направиха щедри дарения към избрани от мен благотворителни организации, в замяна на това имената им да се появят в романа. Ако за в бъдеще искате и вие да участвате, посетете: www.HarlanCoben.com или пишете на giving@harlancoben.com за повече подробности.