— Ей, Лайънъл — каза Чик.
— Да?
— Да ти приличаме на хора, които искат да поседнат удобно?
Лайънъл кимна по възможно най-разбиращия съчувствен и претенциозен начин.
— Прав си, Чик. Мога ли да те наричам Чик?
Чик погледна Майрън и Брук, сякаш искаше да ги попита: „Какъв е този, да му го…?“.
Брук се приближи до Нанси.
— Какво става тук, Нанси? Какъв е този тип?
Нанси изглеждаше безпомощна, но Лайънъл застана помежду им.
— Казвам се Лайънъл Стентън — каза той. — Аз съм лекарят, който се грижи за Патрик.
— Какъв точно лекар? — попита Чик.
— Аз съм психиатър.
Опа. На Майрън не му хареса накъде вървят нещата.
Нанси Мур улови ръката на Брук.
— Искаме да помогнем.
— Разбира се, че искаме — добави Хънтър.
Той се олюля леко и Майрън се зачуди дали е трезвен.
Чик каза:
— Защо ли си мисля, че ще последва някое „но“?
— Няма „но“ — каза Лайънъл.
После добави:
— Просто искам да разберете. Патрик е преминал през ужасно изпитание.
— Наистина ли? — каза Чик, а гласът му пращеше от сарказъм. — Ние си нямаме никакво понятие от това, нали?
— Чик — обади се Брук.
Тя поклати глава, за да му даде знак да престане.
— Продължете, слушаме ви.
— Бих могъл да започна да увъртам — каза Лайънъл, — но нека да ви кажа нещо от самото начало. Без заобикалки. Без префърцунени термини. Без оправдания. Просто чистата истина.
Ясно, помисли си Майрън.
— Към този момент Патрик не може да ви помогне.
Чик отвори уста, но Брук му махна с ръка да замълчи.
— Какво имате предвид, че не може да ни помогне?
— Доколкото разбрах, предната вечер госпожа Мур е предложила да се срещнете във вашата къща.
— Да, точно така.
— Аз бях този, който отмени уговорката. Затова сте тук сега. Да заведем Патрик на мястото, където е започнало всичко, на местопрестъплението, с други думи — това би могло да окаже пагубно влияние върху вече разклатената му психика. Патрик е почти в състояние на кататония. Ако проговори, то е само за да каже, че е гладен или жаден, и дори това се случва само ако някой друг го подкани да го направи.
Майрън заговори за първи път:
— Попитахте ли го дали знае нещо за Рийс?
— Разбира се — каза Лайънъл.
Брук:
— И?
Лайънъл отново я погледна по възможно най-разбиращия, съчувствен и претенциозен начин.
— Той не може да ни каже нищо за вашия син. Съжалявам.
— Пълни глупости — каза Чик.
Нанси застана пред Брук.
— Правим всичко по силите си — каза тя.
— Твоят син е при теб — каза Брук. — Нашият не е при нас. Не разбираш ли? Толкова далече сме от намирането на Рийс, колкото бяхме и преди всичко това.
— Така или иначе, не мисля, че той би могъл да ви каже нещо, което да ви е от полза — каза Лайънъл.
Чик нямаше намерение да търпи това.
— Моля? — каза той.
— Не ме разбирайте погрешно. Аз стоя неотлъчно до него. Правим всичко по силите си да помогнем на Рийс да започне да комуникира. Но точно сега той не помни почти нищо. Сякаш си спомня детските си години тук и нищо повече. Да кажем, че би могъл да ви разкаже за отвличането. Не мисля, че това би било от особена полза. До момента знаем само това, че синът ви е бил заложник на същия човек, на когото е бил и Патрик.
Майрън каза:
— Патрик ли го потвърди?
— Не точно с тези думи. Най-важното сега е да му помогнем да се аклиматизира. Патрик прекарва изключително много време със сестра си, Франческа. Мисля, че нейната компания му носи утеха. Искаме да прекарва повече време с хора на неговата възраст, да започне малко по малко да се социализира, но всичко това трябва да стане много плавно.
Чик се обади:
— Какво, по дяволите, става тук?
Отговори му Хънтър:
— Успокой се, Чик.
— Мамка му, няма да се успокоявам. Твоето дете знае какво се е случило с моето. Той трябва да говори с нас.
— Опасявам се, че това е невъзможно — каза Лайънъл.
— Ти сериозно ли? Тече разследване за отвличане. Ще се обадя на полицията.
— Това няма да помогне — каза Лайънъл.
— И защо, по дяволите, мислиш така?
— Полицията вече беше тук, разбира се. Но като лекар на Патрик, аз посъветвах семейството към този момент да не позволява да го разпитват. Работата ми е да се грижа за своя пациент и единствено за своя пациент, но истината е, че според мен така е най-добре за всички. Отново искам да ви уверя, че правим всичко по силите си да осигурим на Патрик среда, в която да се чувства спокоен да комуникира с нас.