— И кога ще се случи това? — попита Чик.
— Чик — каза Нанси, — правим всичко по силите си.
— И какво се очаква от нас? — вече остро попита Брук. — Да не би да трябва да се приберем вкъщи и може би да чакаме да ни се обадите?
— Знам колко трудно е това за теб — каза Нанси.
— Ами да, Нанси, предполагам, че би трябвало да знаеш.
— Но трябва да се погрижа и за сина си.
— Твоят син — Брук сви и двете си ръце в юмруци — си е вкъщи. Осъзнаваш ли това? Вкъщи си е. Можеш да го прегърнеш. Можеш да го нахраниш и да се погрижиш да му е топло през нощта. Моят син…
За пръв път Майрън видя пролуката в бронята на Брук. Чик също.
— Стига вече тъпотии — каза Чик.
Той изхвърча от стаята и се насочи към предната част на къщата.
— Къде си мислиш, че отиваш? — попита го Лайънъл.
Чик не отговори. Тръгна към стълбите.
— Патрик?
— Чакай — каза Хънтър, — не може просто така да се качиш там.
— Спри — каза Лайънъл. — Ще го травмираш.
Чик дори не си направи труда да погледне назад. Той тръгна нагоре по стълбите. Хънтър забърза след него. Без да знае какво точно да направи, Майрън се отмести леко встрани, само колкото да препречи за малко пътя на Хънтър.
Чик извика:
— Патрик?
Майрън чу как някаква врата се отваря и после се затваря. Хънтър и Лайънъл хукнаха нагоре по стълбите. Майрън вървеше след тях, готов да се намеси отново, ако това се наложи. Брук и Нанси го следваха. Всички, освен Майрън, викаха нещо. Когато стигнаха до горния край на стълбите, Чик беше застанал пред последната врата.
— Не! — извика Хънтър.
Той се спусна към Чик, но беше твърде късно.
Чик отвори вратата. Когато погледна вътре, се вцепени.
Майрън беше много по-висок и силен от Лайънъл. Не му беше трудно да застане на пътя му, за да може пръв да стигне до вратата. Когато Майрън стигна до нея, проследи погледа на Чик до отсрещния ъгъл на стаята.
Там, свит в ъгъла, сякаш се опитваше да се зарови в дървения под, беше Патрик Мур.
Беше видно, че стаята не е била променяна през последното десетилетие. Това беше стая на шестгодишно момче. Леглото беше във формата на състезателна кола. На стената имаше плакат от някакъв стар филм за супергерои. На една лавица бяха подредени три неголеми спортни трофея. Името му беше изписано с големи дървени букви над скрина с дрехи. Стените бяха облепени с яркосини тапети. Върху килима бяха изобразени очертанията на баскетболно игрище.
Патрик беше облечен с бархетна пижама. На пода пред него имаше слушалки, но точно в този момент беше закрил ушите си с ръце. Очите му бяха затворени. Коленете му бяха опрени в гърдите и той се поклащаше напред-назад.
Започна да нарежда: „Моля, не ме наранявайте, моля, не ме наранявайте“, сякаш беше някаква мантра.
Нанси Мур избута Майрън и изтича в другия край на стаята. Тя падна на колене и прегърна сина си. Той зарови лице в рамото й. Нанси погледна заплашително към вратата. След нея в стаята влезе Хънтър. Същото направи и Лайънъл. Тримата застанаха един до друг, почти като в строй, за да предпазят плачещото дете.
— Опитахме се да ви обясним учтиво — каза Хънтър. — Сега искам да напуснете дома ни.
Глава 16
Обичам Рим.
Винаги отсядам в апартамента „Вила ла Купола“ на хотел „Екселсиор“, който заема последните два етажа на сградата на този някогашен дворец. Харесва ми слънчевата веранда, която гледа към изисканите магазини по Виа Венето. Харесват ми фреските по купола, изрисувани така, сякаш се сливат с хоризонта отвъд прозореца. Харесват ми частният киносалон, сауната, парната баня, джакузито.
Какво да не им харесвам?
Едно време портиерът Винченцо се занимаваше и с организирането на… как да кажем, забавленията ми. Негова беше задачата да осигурява, както той учтиво се изразяваше, „дамата на вечерта“ или „куртизанката“, която ме очакваше при пристигането ми. Понякога бяха две. В редки случаи, три. „Вила ла Купола“ разполагаше с шест спални. Това улесняваше престоя на съответната моя компаньонка и тя можеше да остане до сутринта, ако пожелае, но не с мен. Това беше нещо, на което държах. Едно от предпочитанията ми, с които не правех компромиси.
Да, много пъти съм наемал проститутки. Ще прекъсна за малко и ще ви оставя да въздъхнете шумно и възмутено, после да цъкнете с език и да се насладите на моралното си превъзходство.
Приключихте ли? Чудесно.
Бих могъл да изтъкна, че въпросните компаньонки бяха „елитни“ и „класни“, но истината е, че това няма абсолютно никакво значение и би било още по-лицемерно от моя страна да твърдя обратното. За мен това беше бизнес сделка, която облагодетелстваше и двете страни. Аз обичам секса. Уведомете медиите. Обичам секса — и под секс имам предвид именно плътските удоволствия, — и то много. Обичам секса в най-чистата му форма, което означава, че не обичам да се разсейвам с връзки, отговорности и други подобни неща от всекидневието. Майрън вярва, че онова, което той нарича „любов“ и „чувства“, засилва удоволствието от секса. Аз — не. Аз вярвам, че тези неща го размиват.