— Чик?
— Какво?
— Това е доста странен начин да оправдаеш изневярата — каза Майрън.
— Не съм изневерявал на съпругата си.
Той се приведе към него.
— Но искам да кажа, че каквото и да правиш, няма повече да се ровиш в това.
— Чик, това заплаха ли е?
— Онези съобщения нямат нищо общо със сина ми. Но аз разбирам какъв ти е мотивът.
— Мотивът ми е да открия сина ти.
— Да бе, да. Искаш ли да ти кажа нещо, което ме преследва и до ден-днешен? Брук искаше да се обади на Уин веднага щом отвлякоха Рийс. Още на първия ден. Но аз я разубедих. Мислех си, че полицията ще се справи. Искаше ми се — което е иронично, като се има предвид онова, което ти казах преди малко, — искаше ми се да играя по правилата. Като по учебник. Иронично, нали? И сега ми се налага да живея с това.
— Това, което казваш, няма много смисъл, Чик.
Той се наведе още по-напред. Майрън подушваше уискито.
— Каквото и да се е случило между мен и Нанси — каза той през зъби, — няма нищо общо със сина ми. Чуваш ли ме? Трябва да престанеш да се навираш, преди някой сериозно да пострада.
Телефонът на Майрън иззвъня. Той погледна номера на екрана и видя, че се обажда Брук Болдуин. Показа го на Чик и после доближи телефона до ухото си.
— Моля?
— Чик ми каза, че ще се виждате — каза Брук. — С теб ли е сега?
Майрън погледна Чик. Чик кимна и се наведе към телефона.
— Тук съм, скъпа.
— Гледахте ли Си Ен Ен?
— Да — каза Майрън.
— Аз го записах — каза Брук. — Гледам записа кадър по кадър.
Чик каза:
— И?
— И не съм убедена, че това момче е Патрик Мур.
Глава 20
Само при вида на името на Териса, изписано на екрана на мобилния му телефон, напрежението в мускулите на раменете на Майрън се изпари. Той вдигна на път към колата си и без встъпителни думи каза:
— Толкова много те обичам.
— Не че искам да обиждам Уин — отговори Териса, — но това е много по-готин начин да започнеш разговор по телефона от „Съобщете“.
— Мисля, че няма да го използвам всеки път — каза Майрън.
— А защо не? Може да зарадваш някого.
— Къде си?
— В хотелската ми стая — каза Териса. — Хей, помниш ли последния път, когато бяхме заедно в хотелска стая?
Майрън не се сдържа и се ухили.
— Колко пъти ни звъняха, да се оплачат от шума?
— Ами, Майрън, ти наистина беше ужасно гръмогласен.
Майрън премести телефона до другото си ухо.
— Пръстите на краката ми бяха изтръпнали цяла седмица.
— Май не схванах шегата.
— И аз, но ми се стори уместна.
— Беше — съгласи се тя. — Липсваш ми.
— И ти на мен.
— Тази работа.
— Да?
— Ако я получа — а това е едно голямо „ако“, — но ако я получа, може да поискат да се преместя в Атланта или Вашингтон.
— Добре — каза Майрън.
— Би ли се преместил?
— Разбира се.
— Просто така?
— Просто така.
— Иначе в началото бих могла да пътувам — каза тя.
— Няма да пътуваш. Местим се.
— Господи, колко си секси, като си толкова категоричен.
— А и когато не съм.
— По-полека — каза Териса. — Сигурен ли си? Мога да откажа. Ще имам и други предложения за работа.
Майрън беше прекарал тук целия си живот. Беше роден тук, беше израснал тук, беше учил четири години в Северна Каролина и отново се беше върнал тук. Беше толкова привързан към всичко тук, че дори беше купил родната си къща, само и само да не се налага да се откъсва от миналото си.
— Сигурен съм — каза Майрън. — Искам да постигнеш всичко в кариерата си, което искаш.
— Ох, недей да звучиш толкова политически коректно.
— Също така искам съпругата ми да ме издържа.
— В такъв случай ще трябва да бъдеш в готовност по всяко време да задоволяваш сексуалните ми нужди — каза Териса.
Майрън въздъхна.
— Все давам ли, давам.
Тя се засмя. Териса не се смееше често. Той обожаваше да го чува.
— Трябва да се приготвя — каза тя. — Второто интервю е след час.
— Успех.
— Ти къде отиваш? — попита тя.
— След този разговор? Да си взема един студен душ. После ще отида да видя родителите ми и Мики.
— Гледах интервюто по телевизията.