— Какво мислиш?
— Каквото каза ти.
— Кое по-точно?
— Че нещо ви убягва.
Те приключиха разговора с минимално количество сантименталности. Майрън подкара колата към родния си град. Би ли могъл наистина да го направи? Би ли могъл да живее на място, различно от онова, което винаги беше наричал свой дом?
Отговорът, за първи път в живота му, беше твърдо „да“.
Докато шофираше, се обади Уин.
— Ало?
— Разкажи ми всичко.
— Гледа ли интервюто на семейство Мур? — попита Майрън.
— Гледах го.
Освен гласа му, Майрън чуваше в слушалката и гласовете на други хора, които викаха на някакъв чужд език.
— Къде точно се намираш?
— Рим.
— Италия?
— Не. Рим, щата Уайоминг.
— Няма причина да си саркастичен.
— Кому е нужда причина?
— Брук не е убедена, че това момче е Патрик — каза Майрън.
— Да, тя ми го написа в съобщение.
— Обадих се на моя човек във ФБР. Той има една приятелка, която може би ще успее да ни помогне. Занимава се със съдебни лицеви реконструкции или нещо такова.
— Аз също направих бегла справка — каза Уин. — Сравних кадър от днешното интервю със снимката на шестгодишния Патрик, както и с компютърно генерираните снимки.
— Някакво заключение?
— Не — каза Уин. — Но си задавам два въпроса. Ако това не е Патрик, тогава кой е? Ако това не е Патрик, защо Хънтър и Нанси биха лъгали, че е?
Майрън се замисли.
— Не знам.
— Един ДНК тест би ни помогнал.
— Би — съгласи се Майрън. — И все пак да предположим, че се окаже, че това не е Патрик. Какво би означавало това? Имаш ли минутка?
— Имам.
— Нека огледаме ситуацията от всички възможни ъгли, дори от най-безумните.
— Например? — каза Уин.
— Например да предположим, че Нанси и Хънтър са убили двете момчета и са скрили телата им. Да, знам, безумно е, но нека в името на хипотезата да предположим, че е възможно.
— Добре.
— Може би, за да отклонят подозренията от себе си, те решават да върнат някакъв фалшив Патрик. Намират тийнейджър, който е на подходяща възраст и изглежда по подходящия начин. Изпращат ти онези имейли, с които те насочват в желаната посока. Ти откриваш тийнейджъра на „Кингс Крос“ или където там решат. Следиш ли ми мисълта?
— Не съвсем — каза Уин.
— Именно, защото дори в най-безумната хипотеза няма никаква логика. Точно това искам да кажа. Че не е имало никакви заподозрени — дори след всичките тези години. Никой не ги е заподозрял. Ако са убили момчетата — отново казвам, че само си приказвам, не мисля, че това се е случило наистина, — те нямаше да постигнат нищо с това да се престорят, че Патрик е бил намерен.
— Така е — каза Уин.
После добави:
— Разбира се, може да е съвсем друга измама.
— Каква например?
— Да кажем, че момчето не е Патрик.
— Добре.
— Нека също да кажем — продължи Уин, — че някой иска да натопи Нанси и Хънтър. Този някой прави така, че фалшивият Патрик да бъде намерен. Този някой знае, че Нанси и Хънтър толкова силно искат това да е техният син, че лесно ще се заблудят.
— Желанието всичко да приключи — каза Майрън.
— Точно. Може да те заслепи.
— И пак: какъв е мотивът? Този фалшив Патрик ще краде пари или какво?
Уин се замисли.
— Не, не мисля, че е това.
— А и раните на момчето бяха истински. Бил е намушкан. Имахме късмет, че не умря.
— От ръката на Дебелия Ганди — каза Уин. — Майрън?
— Да.
— Отново го правим.
— Правим кое?
— Пренебрегваме аксиомата на Шерлок. Имаме нужда от още информация.
Уин имаше право. Често цитираха любимия литературен герой на сър Артър Конан Дойл, Шерлок Холмс. „Основна грешка е, когато човек теоретизира, преди да е запознат с всички доказателства. Така неусетно започва да извърта фактите, за да паснат на теорията, вместо теорията да пасне на фактите.“
— Майрън?
— Да.
— Какво друго не е наред?
Майрън въздъхна дълбоко.
— Няма да ти хареса.
— О, тогава настоявам да започнеш да увърташ и да го захаросаш малко, преди да ми кажеш.
— Още сарказъм?
— Още увъртания?
Майрън не чака втора покана, а разказа на Уин всичко за срещата си с Нийл Хюбър и за съобщенията между Чик Болдуин и Нанси Мур. Когато приключи, Уин замълча за момент. Майрън все още чуваше в слушалката виковете на чужд — предположи, че е италиански — език.
— Защо си в Рим? — попита Майрън.
— Скоро ще открия Дебелия Ганди.
— В Италия ли е?
— Съмнявам се.
После:
— Вярваш ли на твърденията на Чик, че съобщенията са били напълно безобидни?