Выбрать главу

— Не — каза Майрън. — Но това не означава, че имат нещо общо с отвличанията.

— Така е — каза Уин.

— Искаш ли да поговоря с Нанси? Да я попитам направо за съобщенията?

— Искам, да.

— Ами Брук?

— Какво за нея?

— Да й кажа ли за съобщенията? — попита Майрън.

— Още не.

Майрън си спомни реакцията й в Лондон, когато разбра, че Уин не й беше казал за имейлите, които е получил.

— Ще се ядоса, че отново й спестяваш информация.

— Мога да го понеса — каза Уин. Последва пауза. — Майрън, приключихме ли?

— Мисля, че да.

— Добре, трябва да затварям.

Глава 21

Името на отбора се изписа на екрана точно в момента, в който Майрън отбеляза, че братовчедка ми Брук ще се ядоса, защото отново й спестявам информация.

РАЙСКИ ТРИП.

— Мога да го понеса — казвам му аз, вече напълно разсеяно. Време е да затварям. — Майрън, приключихме ли?

— Мисля, че да — казва Майрън.

— Добре, трябва да затварям.

Прекъсвам връзката, преди Майрън да отговори. Отново съм в същата онази задна стаичка с Карло, Ренато и Джузепе. Те отново са облечени в пълна екипировка, но днес изглеждат по-сериозни и вглъбени, защото битката за ‚Дулото на гнева“ е започнала. Целта ми е една: Дебелия Ганди да се покаже.

От цялата информация, която имам за него, знам, че в целия този видео-техно-какъвто-и-да-е-там свят Дебелия Ганди по същество представлява едно безскрупулно копеле, което държи да спечели на всяка цена. Най-големият му съперник е отборът на РОМАС/УЛАЦИО, които, благодарение на анонимната ми щедрост, организират това чисто ново престижно събитие. Въпросът, чийто отговор трябва да намерим: дали ако Дебелия Ганди се е покрил някъде надълбоко, дали ако си е намерил някакво временно скривалище, би решил да се покаже, ако бъде предизвикан да участва в един турнир по военна компютърна игра с големи залози и огромна награда?

Отговорът, както вече знам, е „да“.

Посочвам новопоявилото се на екрана име, РАЙСКИ ТРИП.

— Това е Дебелия Ганди — казвам.

— Няма как да знаеш — изкрещява ми Карло, без да спира да натиска копчетата на клавиатурата си. — Още не е започнал да играе.

— Но щом поиграе няколко минути, ще знаем със сигурност — добавя Ренато. — Половин час, макс. Има специфичен стил на игра. Никога не използва картечници или автоматични оръжия — само снайпер и винаги стреля в целта.

— Има си специфична система, всеки път — казва Карло.

— Както във всеки спорт, не е нужно да видиш лицата на играчите, за да ги разпознаеш — съгласява се Ренато.

— Не губете време — казвам аз. — Той е.

— Откъде си толкова сигурен?

Всъщност е много просто. „Райски Трип“ е анаграма на „Патрик Рийс“.

Планът ми в случая е очевиден. Целта на РОМАС/УЛАЦИО няма нищо общо с битката за „Дулото на гнева“. Целта им е да се преструват, че участват в шампионата, само за да установят посредством някакъв хакерски метод, който никак не ме вълнува, настоящето местоположение на Дебелия Ганди.

Реферът Джузепе казва:

— Давайте, момчета. Намерете го.

Колата ми и частният самолет са подготвени. Пилотите и един верен помощник очакват моя сигнал. В момента, в който открият местоположението на Дебелия Ганди, докато битката за „Дулото на гнева“ продължава да се води, ние ще потеглим незабавно към въпросното местоположение и ще заловим Дебелия Ганди.

Поне това е планът.

— Все още не съм сигурен, че трябва да се занимаваме с това — казва Карло.

Двамата с Ренато отново седят с лице към стената и с гръб един към друг.

— Аз също — съгласява се Ренато.

— Ние не сме ченгета.

— Чухте какво каза господин Локуд — казва Джузепе. — Този тип се занимава със сводничество на малолетни момчета.

— Как можем да сме сигурни, че казва истината? — пита Карло.

— Ами да — добавя Ренато и ме поглежда, — как можем да сме сигурни, че ти не си перверзникът?

— Сигурни сте — казвам аз, — защото вече сте го проучили.

Мълчание.

Тогава Карло казва:

— Проучихме и теб.

— Не се съмнявам в това — казвам аз.

— Богат си.

— Така е.

— И се говори, че си се побъркал. Че си се превърнал в някакъв смахнат отшелник.

Разпервам ръце.

— Приличам ли на отшелник?

— Защо тогава говорят така за теб?

— Аз пуснах слуховете.

— Защо би направил подобно нещо?

— Защото — казвам аз — едни лоши хора се опитват да ме убият.

— И какво, искал си да се покриеш?

— Нещо такова.