— А защо сега си тук?
— Спасихме едно от момчетата — казвам аз. — Имам нужда от помощта ви, за да спасим и другото.
Това, изглежда, ги удовлетворява.
— Не би трябвало да е особено трудно — казва Карло. — За да се включиш в играта, трябва да се регистрираш на нашия сървър.
— Така, чрез интернет протокол, ще узнаем местоположението на компютъра му.
— По дяволите — казва Карло, — използва виртуална частна мрежа.
— Нищо чудно — отговаря Ренато, — но ще успеем да я заобиколим, като…
Отново започват да говорят на италиански, но това не ме безпокои. Така или иначе, не говоря техничарски. Звучат шумно и ядосано. Започват да се ругаят един друг. Чувам някои от имената на играчите от „Рома“ и „Лацио“ и вече съм сигурен, че подновяват кавгата кой отбор е по-добър. Джузепе ме предупреди, че това е техният начин на работа.
— Колкото повече се ядосат — уверява ме той, — толкова по-близо са до отговора на въпроса.
Затова започвам да чакам. Изглежда, се опитват едновременно да се съсредоточат над играта и да узнаят местоположението на РАЙСКИ ТРИП.
— Прав си — казва ми Карло, без да спира да натиска бясно копчетата на клавиатурата си. — Наистина е Дебелия Ганди.
— Опитва се да не се издава — добавя Ренато.
— Да се прикрие, понеже знае, че познаваме стила му на игра — казва Карло.
Двамата отново започват да крещят на италиански. Десет минути по-късно чувам весели възгласи. Джузепе ми кимва, когато някакъв принтер започва да печата. Той се приближава до него и взима лист хартия.
— Адресът — казва Джузепе и ми го подава.
Поглеждам листа. Адресът се намира в Холандия.
— Колко време имам?
Отговаря ми Карло.
— Ако дадем всичко от себе си, ще приключим след около два часа.
Тръгвам към вратата.
— Тогава не давайте всичко от себе си — казвам му аз.
Майрън спря колата пред остарялата двуетажна къща.
В този дом беше отгледан. Е, не просто отгледан. Беше живял тук със своите родители… ами, доскоро. Всъщност, когато родителите му, Елън и Ал („Хората ни наричат „Ел Ал“ — обичаше да разказва майка му, — нали се сещаш, като израелската авиокомпания“), най-сетне решиха да продадат къщата и да прекарат старините си във Флорида, Майрън я беше откупил от тях.
Едно време — всеки път когато докарваха Майрън до къщи или той самият паркираше отпред — майка му изтичваше навън и го прегръщаше, сякаш току-що го бяха освободили след пет години във вражески плен. Тя си беше такава.
Това, разбира се, го беше засрамвало много пъти. И в същото време — също толкова силно, разбира се — това му беше доставяло неимоверно удоволствие. Когато си млад, просто не можеш да разбереш какво велико изживяване е да бъдеш обичан безрезервно.
Сега, когато входната врата се отвори, майка му бавно тътреше крака по земята. Баща му й помагаше, като я придържаше за лакътя. Майка му, тази неизменна яростна феминистка, беше паднала в жертва на безпощадната болест на Паркинсон. Майрън почака малко в седалката си, докато тя успее да се приближи до колата. Най-сетне тя дръпна ръката си от опората на баща му и той разбра, че го прави, защото не иска синът й да разбере, че е остаряла и немощна.
Майрън слезе от колата, когато майка му се приближи съвсем. Тя отново го прегърна, сякаш току-що го бяха освободили от плен. Той също я прегърна. Баща му я последва. Майрън го целуна по бузата. Така поздравяваше баща си. С целувка. Винаги.
— Изглеждаш уморен — каза мама.
— Добре съм.
— Ал, не ти ли изглежда уморен?
— Остави го на мира, Ел. Изглежда нормално. Изглежда здрав.
— Здрав — повтори тя и се обърна към съпруга си. — Ти какво, да не си станал лекар?
— Просто отбелязвам.
— Трябва да се храни повече. Влез вътре. Ще поръчам още храна.
Елън Болитар не готвеше. Никога. Когато Майрън беше в гимназията, тя си беше пробвала късмета с някакво месно руло със сос рагу. Миризмата не изчезна, докато не пребоядисаха кухнята.
Майрън й подаде ръка. Майка му го изгледа на кръв.
— И ти ли? Нищо ми няма.
Тя се запъти обратно към къщата, като видимо накуцваше. Майрън погледна баща си, който просто леко поклати глава. Тръгнаха след нея.
— Ще се обадя в „Неро“ да изпратят още едно телешко с пармезан. Той трябва да се храни. А и племенникът ти се храни така, все едно има тения.
Тя ги отпъди с ръка.
— Хайде, момчета, отивайте да гледате телевизия по мъжки или да правите каквото там правите, за да се сближавате.
Тя се хвана за парапета и се отправи към кухнята. Баща му кимна на Майрън да го последва. Майрън постоя неподвижно за момент и се остави на познатото усещане да го завладее.