Той обичаше родителите си.
Да, с всички ни е така, но рядко се случва чувството да е толкова просто. Нямаше объркване, нямаше съжаление, нямаше потискан гняв, нямаше обвинения. Той ги обичаше. Обичаше ги без условности и възражения. В неговите очи те бяха безгрешни. Някои хора твърдяха, че ги вижда през розови очила, че е склонен да изпада в носталгични настроения и да възхвалява семейната си история.
Тези хора грешаха.
Майрън и баща му се разположиха пред телевизора, на тяхното си място, точно където бяха седели повече години, отколкото Майрън можеше да си спомни. Когато Майрън беше млад, специалистите предупреждаваха за опасностите от прекомерното гледане на телевизия, което може би беше вярно, а може би не, но точно тези баща и син бяха изградили връзката между себе си тъкмо в тази стая, докато бяха гледали любимите и на двамата телевизионни предавания. Най-гледаното време беше между осем и единайсет вечерта и по онова време, преди всички да започнат да си избират какво да гледат, когато си пожелаят, или просто да гледат онлайн, един баща и един син сядаха и се смееха пред някой глупав комедиен сериал или обсъждаха колко са клиширани детективските сериали. Гледаха и бяха заедно, в една и съща стая, и това беше начинът — независимо какво си мислят хората, — по който те споиха връзката помежду си. Сега родители и деца си имат отделни собствени стаи. Всички гледат втренчено в някакви малки екрани — лаптопи, смартфони, таблети — и гледат точно каквото си пожелаят. Преживяването в момента е напълно самостоятелно — и според Майрън, това беше просто ужасно.
Баща му взе дистанционното, но не включи телевизора.
— Мики прибра ли се вече? — попита Майрън.
Родителите му бяха дошли да останат с Мики, докато неговите родители се върнат от почивката си.
— Трябва всеки момент да си дойде — каза татко. — Ще доведе Ема за вечеря. Познаваш ли я?
— Ема? Ами, да.
— Винаги е облечена в черно — каза татко.
Мама се провикна от другата стая:
— Много жени го правят, Ал.
— Не и по този начин.
Мама:
— Черното те прави да изглеждаш по-слаб.
— Нищо не искам да кажа.
Мама:
— Напротив.
— Не е вярно!
— Искаш да кажеш, че тя е пълна.
— Ти си тази, която започна да говори как черното се носи, за да изглеждаш по-слаб, не аз.
Той се обърна към Майрън:
— Ема си слага черен лак на ноктите. Черно червило. Черна спирала за очи. Косата й е черна. Неестествено черна. Имам предвид, че е черна като мастило. Не го разбирам.
Мама:
— И защо трябва точно ти да го разбираш?
— Само отбелязвам.
— Я го вижте, господин Висша Мода. Ти какво, да не си станал изведнъж Ив Сен Лоран, че да раздаваш модни съвети?
— Нали щеше да се обаждаш да поръчваш още храна?
— Даваше заето.
— Набери ги пак.
— Да, господарю. Незабавно.
Баща му въздъхна и сви рамене. Те просто си бяха такива. Майрън се облегна назад и се наслади на преживяването.
Баща му се приведе към него и тихо каза:
— И къде е Териса сега?
— В Джаксън Хол. На интервю за работа.
— Като водеща на новинарска емисия?
— Нещо такова.
— Помня, когато я даваха по телевизията. Преди вие двамата да…
Той събра ръцете, после ги раздалечи и накрая отново ги събра.
— Двамата с майка ти много бихме искали да имаме възможност да я опознаем малко по-добре.
— Ще имате.
Той се наведе още по-наблизо.
— Майка ти се тревожи — каза той.
— За кое?
Баща му не беше човек, който ще таи нещо в себе си, и този път също не го направи.
— Тревожи се, че забелязва някаква тъга.
— У Териса — Майрън кимна. — Ами ти? Ти тревожиш ли се?
— Аз не се меся.
— И все пак?
— Аз също виждам тъгата — каза баща му. — Но също така виждам и силата. Тя е преживяла много, нали?
— Да.
— Загубила е дете?
— Много отдавна, докато не е живяла в страната, да.
Баща му поклати глава.
— Извинявай, че повдигнах темата.
— Няма нищо.
— Но все още не можеш да ми кажеш защо е живяла в Африка толкова дълго?
— Не мога — каза Майрън. — Не е редно аз да говоря за това.
— Разбирам — каза баща му. После се усмихна. — Териса сигурно е била на някаква секретна мисия.
— Нещо такова.
— Някаква секретна мисия — каза баща му, — като твоята в Лондон?
Майрън не отговори.
— Какво, да не си мислеше, че не знаем? Ще ми кажеш ли защо точно си бил там?
Майка му от другата стая: