— Всичко е наред — каза Нанси с непогрешимия утешителен тон на една майка. — Вече си вкъщи. В безопасност си.
Патрик не отместваше поглед от Майрън.
— Защо? — попита той. — Той защо ме намушка?
Жертвите на насилие често задават този въпрос. Майрън се беше сблъсквал с това и преди — нуждата да разбереш. Съвсем неподправеното „Защо точно аз?“. Жертвите на изнасилване често се питат защо точно те са били избрани. Както и жертвите на всяко друго престъпление.
— Мисля — каза Майрън, — че го е направил в опит да се спаси.
— Как?
— Решил е, че ако те намушка, аз ще спра да го гоня. Че ще трябва да избирам между това, да тръгна след него или да спася теб.
Патрик кимна, сякаш вече разбираше.
— Да. Звучи логично.
Майрън внимателно направи крачка към момчето.
— Патрик — каза той, като се опитваше гласът му да звучи възможно най-безопасно, — къде беше?
Очите на Патрик се разшириха. Той погледна с ужас към майка си.
Тогава на вратата се позвъни.
Нанси се обърна към нея.
— Кой би могъл да…
— Аз ще отворя — каза Майрън. — Почакай малко, Патрик. Водя някой, който иска да се запознае с теб.
Майрън отиде до входната врата и я отвори. Мики и Ема, които бяха очаквали в друга кола обаждането на Майрън, влязоха непоколебимо. На лицето на Мики грееше широка усмивка. Ема носеше пица. Ароматът изпълни стаята.
Майрън смяташе, че планът на Мики едва ли има големи шансове за успех, но Ема беше по-оптимистично настроена.
— Той е един самотен тийнейджър, затворен в къщата си — обясни Ема, — а освен това пицата в Лондон не струва.
И понеже това беше планът на Мики и Ема, той ги остави да поемат от тук нататък.
Мики тръгна към стълбището.
— Здрасти, аз съм Мики. Това е Ема. Решихме, че може би имаш нужда от малко компания.
Патрик го погледна.
— Ъъ….
Ема каза:
— Ял ли си пица с печено пилешко?
Патрик каза колебливо:
— Не.
Ема кимна:
— И с парченца бекон.
— Сериозно ли?
— Никога не бих се шегувала на тема бекон.
— Еха.
— Щяхме да запазим коричката, пълна с кашкавал, за изненада — обади се Мики. — Но някои неща за твърде хубави, за да бъдат пазени в тайна.
Патрик се усмихна.
— С риск да прозвучи пресилено — каза Ема и отвори кутията, — но това може би е най-страхотното нещо на света.
Нанси каза:
— О, не мисля, че това е добра идея.
Майрън застана между нея и сина й.
— Сама каза, че има нужда да прекарва време с негови връстници — припомни й той.
— Да, но днес беше доста дълъг ден…
Патрик я прекъсна.
— Мамо — каза той, — всичко е наред.
— Мисля, че дори е без глутен — обади се Ема.
На лицето й се изписа най-ведрото, искрено и обезоръжаващо изражение, което Майрън някога беше виждал.
В този момент Патрик се засмя — искрено се засмя — и от погледа на Нанси Майрън разбра, че това е първият път, в който вижда синът й да се смее, откакто е бил шестгодишен. Ема се беше оказала права. Дали многобройните вкусотии върху пицата, или необходимостта от нормални човешки отношения — най-вероятно комбинация и от двете, — но Патрик имаше нужда от това. Беше лишаван твърде дълго време.
Франческа се появи на върха на стълбите.
— Тъкмо щяхме да си пуснем някой филм — каза тя. — Мамо, може ли да поръчаме под наем някой онлайн?
Всички погледи се обърнаха към Нанси.
— Разбира се — едва успя да промълви Нанси Мур. — Забавлявайте се.
Майрън си тръгна.
Това бяха изричните инструкции, които беше получил от Мики и Ема. Остави на тях. Не чакай долу. Не помрачавай атмосферата с възрастното си присъствие. Не всявай напрежение. Ако имаш да питаш нещо майката на Патрик, направи го, преди те да влязат в къщата. След това си тръгни.
Така и направи.
Когато се качи в колата си, телефонът му иззвъня. Майрън не разпозна номера.
— Моля?
— Обажда се Алис Мървош — каза прям женски глас. — Аз съм човекът, когото очаквате да ви се обади.
— Съдебният лекар?
— Съдебен антрополог, който специализира в съдебни лицеви реконструкции, да.
Гласът й звучеше толкова неутрално, колкото може да звучи един глас, без да е преминал електронна обработка.
— Искате да знаете дали Патрик Мур, който днес се е появил по Си Ен Ен, е същият Патрик Мур, който е изчезнал преди десет години. Права ли съм?
— Да.
— Преди малко се сдобих с видеоматериала от днешното интервю. После потърсих в Гугъл и си набавих снимки на Патрик на шестгодишна възраст. Накрая открих компютърна симулация на лицето на Патрик такова, каквото би изглеждало към днешна дата, направена от нашата служба. Къде се намирате?