— В момента?
— Да.
— Алпайн, Ню Джързи.
— Знаете ли къде се намира нашият офис в Манхатън? — попита тя.
— Да.
— С кола може да стигнете приблизително за един час. Дотогава би трябвало да приключа с резултатите.
Алис Мървош прекъсна връзката, без да изчака да й отговори. Майрън погледна колко е часът. Осем и половина вечерта. Точно както доктор Мървош, Майрън нямаше против да работи до късно. Знаеше, че главната лаборатория на ФБР се намира във Вирджиния, но подозираше, че точно тази работа изискваше предимно компютри, а вероятно и специализирани компютърни програми. В Манхатън главният офис на ФБР се намираше на двайсет и третия етаж на „Федерал Плаза“ 26.
Майрън намери един паркинг на улица „Рийд“ и тръгна пеш на север, към сградата на ФБР. Мина покрай улица „Дуейн“ и се присети един забавен факт. Аптеките „Дуейн Рийд“, които се срещаха навсякъде в Ню Йорк, бяха получили името си от първия склад на фирмата, който се намирал между улица „Дуейн“ и улица „Рийд“.
Странни мисли минават през ума ни в най-неочакваните моменти.
Алис Мървош го поздрави със силно ръкостискане.
— Мога ли първо да приключа с това? — каза тя.
— С кое?
— С това, че съм ви фенка. Страшно, страшно, страшно ми хареса документалния филм за травмата ви. Страшно ми хареса.
— Ами, благодаря.
— Наистина човек да достигне такива висоти, толкова да се доближи до заветната цел и после да бъде сломен по този начин, да се сгромоляса толкова…
Гласът й бавно заглъхна.
Майрън разпери ръце и се усмихна.
— А ето ме тук сега.
— Но наистина ли сте добре? — попита тя.
— Ако искате, мога да направя десет лицеви опори на една ръка.
— Наистина ли?
— Не. Сигурно ще мога да направя една.
Тя поклати глава.
— Съжалявам, държа се толкова непрофесионално. Просто… този документален филм наистина ме накара да ви съжаля, разбирате ли?
— Точно чувството, на което се надявах.
Тя леко се изчерви.
— Извинявам се, че съм облечена така. Когато ми се обадиха, бях по средата на урок по тенис.
Доктор Мървош беше облечена с толкова морално остарял спортен екип, че Майрън едва не потърси дали някъде не пише „Фила“. Косата й беше руса и прибрана с лента за глава. Целият й външен вид наподобяваше на Бьорн Борг в началото на осемдесетте.
— Нямайте грижи — каза Майрън. — Благодаря, че се заехте толкова късно.
— Подробното обяснение ли искате, или окончателното ми заключение?
— Заключението, моля.
— Неокончателно.
— О — каза Майрън. — Значи заключението ви е… какво, че просто не знаете?
— За съжаление, не мога да отговоря със сигурност на въпроса дали тийнейджърът от днешното интервю е Патрик Мур, който е бил отвлечен преди десет години. Може ли да поясня?
— Моля, направете го.
— Работата ми включва предимно съдебни лицеви реконструкции с цел установяване самоличността на нечии останки. Знаете това, нали?
— Да.
— Това не е точна наука. В работата си се надяваме, че бихме успели да открием някоя улика или да добием представа за някои неща, но има много фактори, които могат да окажат влияние на резултата.
Алис Мървош направи гримаса.
— Топло ли е тук?
— Малко.
— Имате ли нещо против да сваля горнището си?
— Не, разбира се.
— Не бих искала да си помислите, че флиртувам с вас или нещо подобно.
— Не се тревожете за това.
— Имам сериозен приятел.
— А аз съм сгоден.
— Наистина ли? — лицето й грейна. — О, толкова се радвам за вас. Имам предвид, след всичко, което ви се е случило.
— Доктор Мървош?
— Моля, наричайте ме Алис.
— Алис — каза Майрън. — Беше просто контузия на коляното. Оценявам твоята — не беше сигурен коя дума да използва, — загриженост, но съм добре.
— И искаш да разбереш нещо повече за Патрик Мур.
— Бих искал, да.
— Социалните ми умения не са най-силната ми черта — каза тя. — Затова се справям най-добре в лабораторията. Склонна съм да бърборя, когато съм нервна. Наистина съжалявам.
— Няма нищо — каза Майрън. — Обясняваше как понякога резултатите могат да се повлияят от някои фактори.
— Да, точно така. Опитваме се да си представим, така да се каже, как би изглеждало едно шестгодишно момче, когато стане на шестнайсет години. Както можеш да си представиш, това са доста трудни години за работа. Ако Патрик Мур беше изчезнал, когато е бил, да кажем, на двайсет и шест, и го бяхме открили сега, когато е на трийсет и шест… ами, разбираш какво имам предвид.