— Да.
— Остаряването е предимно генетичен процес, но има и други фактори. Режим на хранене, начин на живот, навици, травми — всяко едно от тези неща може да повлияе на процеса на остаряване, а в някои случаи дори на външния вид. Пак казвам: става дума за може би най-трудните за анализ години. Промяната във външния вид от детска до юношеска възраст може да бъде изключително голяма. Когато детето расте, костите и хрущялите се развиват и определят пропорциите и формата на лицето. Затова ние, като съдебни антрополози, трябва да запълним празнините. Линията на косата например може да се е изместила назад. Може костната тъкан да е променила формата си, да е изчезнала, да се е издължила или да е изместила друга такава. Накратко, трудно е да се направи предвиждане.
— Разбирам — каза Майрън. — А можеш ли да направиш предположение?
— Дали този тийнейджър е Патрик Мур?
— Да.
Тя се намръщи, сякаш въпросът я обърка.
— Да направя предположение?
— Да.
— Аз съм учен. Не правя предположения.
— Просто искам да кажа…
— Мога единствено да изложа пред теб фактите такива, каквито са.
— Добре.
Алис Мървош бавно протегна ръка към един бележник и се консултира със записките си.
— Чертите на лицето на тийнейджъра, с едно значително изключение, се вместват доста точно в тези на шестгодишното момче. Цветът на очите му леко се е променил, но почти незабележимо. Също така от телевизионно интервю е много трудно да се установи точният им цвят. Успях доста точно да определя ръста на родителите и сестра му и да ги сравня с ръста на Патрик на шест години. Според тези изчисления въпросният тийнейджър е с пет сантиметра по-нисък от очакваното, но това отклонение също попада в допустимите норми. Накратко, това момче несъмнено би могло да е Патрик Мур, но има нещо, което ме тревожи и съответно води до невъзможността ми да изкажа окончателно мнение.
— И това е?
— Носът му.
— Какво за него?
— Носът на този тийнейджър, по мое мнение, не съвпада с носа на шестгодишното момче. Това не означава, че е невъзможно да е израснал по този начин, но това би било много малко вероятно.
Майрън обмисли думите й за момент.
— Би ли могло да е в резултат на пластична операция на носа?
— Стандартна операция за корекция на носа? Не. Подобни операции почти винаги имат за цел да намалят размерите на носа. В този случай новият Патрик Мур има по-голям нос от очакваното.
Майрън се замисли над това.
— Ами ако, не знам, ако носът му е бил чупен множество пъти?
— Хм.
Алис Мървош взе един молив и започна да потупва с гумичката по бузата си.
— Съмнявам се, но не е невъзможно. Има и операции, при които носът се доизгражда, вследствие на травма или вродени малформации, или най-често на злоупотреба с кокаин. Вероятно това би могло да бъде обяснението. Но не бих могла да кажа нищо с каквато и да било сигурност. Това е и причината за неокончателното ми мнение.
— С други думи — каза Майрън, — сме на един нос разстояние от окончателното установяване на самоличността.
Алис Мървош го изгледа за секунда.
— Момент, това шега ли беше?
— Нещо такова.
— Уф.
— Знам, съжалявам.
— Като оставим хумора настрана — каза тя, — това означава, че ще ти трябва ДНК тест.
Глава 23
Наблюдавам фермата в Холандия през бинокъл.
Полетът от Рим до летище „Грьонинген“ в Холандия отне два часа и половина. Пътуването с кола от летището до тази ферма в Асен отне двайсет минути.
— Само четири човека в къщата, сладурче — казва ми един глас с изразителен акцент.
Поглеждам Зора. Истинското име на Зора е Шломо Аврахаим. Бивш служител на „Мосад“ и настоящ любител на женското облекло или както там е политически коректният термин за мъж, който се облича в женски дрехи. Познавам много такива мъже. Доста от тях са много привлекателни и женствени. Зора не е нито едно от двете. Брадата му е толкова забележителна, колкото и акцентът му. Не си скубе веждите, в резултат на което и двете приличат на космати гъсеници, които нямат никакво желание да се превръщат в пеперуди. Кокалчетата на ръцете му могат най-добре да бъдат описани като в междинен стадий от превръщането му във върколак. Къдравата му червена перука прилича на нещо, което е свил от гримьорната на Бет Мидлър през 1987 година. Обут е с остри токчета, буквално, тъй като в едното има скрит кинжал.
Много, много отдавна Зора едва не уби Майрън с този кинжал.