— Трябва да поговорим — казва Дебелия Ганди.
— Добре — казвам аз.
Той разперва ръце.
— Имаш ли против да те наричам Уин?
— Да.
Той все така се усмихва. Аз все така държа своя пистолет. Той поглежда към Зора.
— Налага ли се и тя да присъства на разговора?
— Кого наричаш тя? — сопва се Зора.
— Моля?
— Зора да ти прилича на момиче, сладурче?
— Ъ…
Няма подходящ отговор на този въпрос.
Аз вдигам ръка. Зора се кротва, доколкото е възможно.
— И двамата можете да се успокоите — казва Дебелия Ганди. — Ако исках да сте мъртви, щяхте да сте мъртви.
— Грешиш — казвам аз.
— Моля?
— Блъфираш — казвам аз.
Дебелия Ганди продължава да се усмихва, но аз вече виждам, как светлинката в очите му потрепва.
— Знаеш кой съм — казвам аз. — Отнело ти е съвсем малко проучване. Вероятно някой от твоите хора е наблюдавал летището, а друг е наблюдавал пътя. Аз залагам на брадатия в онова „Пежо“.
— Зора си знаеше! — казва Зора. — Трябваше да ме оставиш да…
Отново го спирам с един жест на ръката.
— Следил си ни — казвам аз, — но това не означава, че разполагаш със снайперист, който е толкова точен, че да ни уцели от такова разстояние. Двама от моите хора са наоколо. Ако имаше снайперист, щяха да знаят. Вътре имаш още хора. По-точно, трима. Никой от тях не е насочил към нас далекобойно оръжие. Щяхме да го забележим.
Усмивката отново потрепва.
— Изглеждаш много уверен в себе си, господин Локуд.
Свивам рамене.
— Възможно е да греша. Но шансовете да имаш някъде скрити достатъчно въоръжени мъже, които да повалят и четирима ни, преди самият ти да умреш, ми се струват повече от нищожни.
Дебелия Ганди започва бавно да пляска с ръце.
— Репутацията ти е заслужена, господин Локуд.
Репутация. Виждате ли какво имам предвид под окуражавам, разпространявам и преувеличавам?
— Бих могъл да се впусна в подробни обяснения как всичко това е с цел да спечелиш малко време — казва Дебелия Ганди, — но двамата с теб сме светски мъже. Излязох, за да поговорим. Излязох, за да можем да се договорим и да оставим всичко това зад гърба си.
— Ти не ме интересуваш — казвам. — Бизнес начинанията ти не ме интересуват.
Бизнес начинанията му, разбира се, включват изнасилени и малтретирани тийнейджъри. Зора ме поглежда така, сякаш може би него самия го интересуват.
— Тук съм заради Рийс — казвам му аз.
Усмивката напуска лицето на Дебелия Ганди.
— Ти си онзи, който уби трима от моите хора.
Сега е мой ред да се усмихна широко. Искам да спечеля малко време, така че привличам погледа му върху себе си. Искам Зора да продължава да оглежда къщата и периметъра, за всеки случай.
— Освен това взриви стената ми.
— Самопризнание ли очакваш? — питам аз.
— Не — казва той.
— Може би отмъщение?
— Отново не — твърде бързо отговаря Дебелия Ганди. — Ти искаш Рийс Болдуин. Разбирам те. Той ти е братовчед. Но аз също искам някои неща.
Няма смисъл да го питам какви. Сам ще ми каже.
— Искам предишния си живот — казва Дебелия Ганди. — Полицията не разполага с нищо срещу мен. Патрик Мур се върна в Съединените щати. Няма да се върне, за да даде показания. Майрън Болитар твърди, че ме е видял да го намушквам, но в крайна сметка беше тъмно. Също така бих могъл да пледирам, че е било самозащита. Очевидно е, че сме били нападнати. Дупката в стената е доказателство за това. Никой от хората ми няма да проговори. Всички файлове и доказателства са все така на сигурно място в облака.
— Полицията не разполага с нищо — съгласявам се аз. — Но не мисля, че най-големият ти проблем е полицията, нали така?
— Най-големият ми проблем — казва Дебелия Ганди — си ти.
Аз отново се усмихвам.
— Не искам да прекарам остатъка от живота си в очакване да почукаш на вратата ми, господин Локуд. Мога ли за момент да бъда откровен?
— Можеш да се опиташ — казвам аз.
— Не бях напълно сигурен, но когато „Ромас/улацио“ организира турнира… ами, след като бяхме научили всичко това за теб, ние си давахме сметка, че би било рисковано да участваме. И тогава разбрах. Разбрах, че ще трябва да те погледна право в очите, за да можем веднъж завинаги да сложим край на всичко това. Обмисляхме възможността — и ти казвам това съвсем откровено — да съберем няколко човека и да се опитаме да те убием.
— Но размислихте.
— Да.
— Защото аз щях да ги забележа. И щях да доведа още повече от моите хора. И щях да убия твоите хора, както и теб. А ако случайно ти и твоята шайка някак бяхте успели да ни надвиете…