Зора сякаш се задави, после гръмогласно се разсмя.
— Да надвие Зора?
— Говорим чисто хипотетично — успокоявам го аз. После се обръщам към Дебелия Ганди. — Дори ако някак бяхте успели да ни убиете, ти си знаел, че това няма да сложи край на цялата история. Майрън щеше да те открие.
Дебелия Ганди кимва.
— Никога нямаше да се приключи. Щях да прекарам остатъка от живота си, като постоянно се озъртам наоколо.
— По-мъдър си, отколкото предполагах — казвам аз. — Затова нека ти предложа нещо просто. Даваш ми Рийс. Аз го завеждам вкъщи. И край. Никога повече няма да се сетя за теб. Забравям, че съществуваш. А ти забравяш, че съществувам аз.
Сделката е добра, мисля си, но се чудя дали ще мога да я спазя. Дебелия Ганди се беше опитал да премахне Майрън. Това не беше някаква дреболия. Не бих го убил просто за да отмъстя, задето се е опитал — все пак това беше съвсем разбираемо от негова страна, — но не мога да не се тревожа както за психическата му стабилност, така и за личния му интерес. Този мотив все още не е излязъл от уравнението.
Неговото „постоянно озъртане наоколо“ важи и за двама ни.
— Не е толкова просто — казва Дебелия Ганди.
Добавям малко твърдост към гласа си.
— Точно толкова просто е. Дай ми Рийс.
Той свежда поглед към земята и поклаща глава.
— Не мога.
Следва миг колебание, не повече. Знам какво ще стане след това, но не мога да направя нищо, за да го предотвратя. С изумителна грация, която всеки път ме изненадва, Зора се завърта и подсича краката на Дебелия Ганди. Дебелия Ганди се стоварва по гръб като чувал с картофи. Чува се „пуф“, когато въздухът излиза от белите му дробове.
Зора застава над поваленото му тяло. После вдига своето остро като бръснач (буквално) токче в пълна готовност да стъпи с всичка сила върху лицето на Дебелия Ганди. Вместо това Зора доближава острието на кинжала на милиметри (отново буквално) от роговицата на Дебелия Ганди.
— Грешен отговор, сладурче — казва му Зора. — Опитай отново.
Глава 24
Майрън седна на стола на баща си пред телевизора.
Баща му го попита:
— Ще стоиш буден, докато се прибере Мики?
Когато Майрън беше тийнейджър, баща му стоеше буден вечер, седнал на своя стол, и чакаше децата му да се приберат. Никога не определи вечерен час на Майрън — „Имам ти доверие“ — и никога не каза на Майрън, че стои буден, за да го чака. Когато Майрън влезеше в къщата, баща му или се преструваше на заспал, или вече беше успял да се промъкне на горния етаж.
— Да.
После с усмивка каза:
— Мислиш си, че не знаех?
— Какво не си знаел?
— Че ме чакаше буден, докато се прибера вкъщи.
— Не можех да заспя, докато не се уверя, че си в безопасност — сви рамене баща му. — Но знаех, че знаеш.
— Откъде?
— Никога не ти определих вечерен час, помниш ли? Казах, че ти имам доверие.
— Точно така.
— Но когато ти разбра, че те чакам буден, започна да се прибираш вкъщи по-рано. За да не се налага да стоя и да се тревожа до късно.
Баща му го погледна и вдигна едната си вежда.
— Съответно ти всъщност се прибираше по-рано, отколкото ако ти бях определил вечерен час.
— Какъв пъклен план — каза Майрън.
— Просто се възползвах от онова, което вече знаех.
— Което е?
— Че си добро момче — каза баща му.
Мълчание. Мълчание, което беше нарушено от майка му, която се провикна от кухнята.
— Какъв прочувствен момент между баща и син. Сега може ли да си лягаме?
Баща му се подсмихна.
— Идвам. Ще ходим ли на мача на Мики утре? Домакини са.
— Сутринта ще дойда да те взема — каза Майрън.
Майка му подаде глава от кухнята.
— Лека нощ, Майрън.
— Защо ти никога не стоя будна да ме чакаш, докато се прибера? — попита я Майрън.
— Жената се нуждае от разкрасителен сън. Какво, да не мислиш, че си оставам толкова съблазнителна по някаква случайност?
— Това е добър урок в брака — каза баща му.
— Кое?
— Балансът. Аз стоях буден вечерта. Майка ти спеше като бебе. Това не означава, че не се е тревожела. Но нашите силни и слаби черти се допълват една друга. Ние сме двойка. Разбираш ли? Това беше моят принос. Нощната смяна.
— Но освен това ти винаги ставаше пръв сутрин — каза Майрън.
— Е, да, така е.
— Тогава мама в какво е била добра?
Майка му от кухнята:
— Не искаш да знаеш.
— Елън! — извика баща му.
— О, успокой се, Ал. Такъв си сухар.