Майрън вече беше пъхнал пръсти в ушите си. Започна да повтаря „Ла, ла, ла, не мога да ви чуя“ и баща му бавно се запъти към кухнята. Той извади пръстите си едва когато и двамата се бяха качили на горния етаж. Облегна се на стола и погледна през прозореца. Столът беше нагласен толкова прецизно, че от него да се вижда както телевизора, така и всяка кола, която се приближи към къщата.
Пъклен план, наистина.
Беше почти един часът сутринта, когато Майрън видя колата на Мики. Зачуди се дали не трябва и той да се престори на заспал, но нямаше да успее да заблуди Мики. Майрън беше останал буден по три причини. Първо: обикновена загриженост. Второ: за да не се налага да будува баща му. И трето — най-очевидното: за да узнае какво се е случило, след като Майрън остави Мики и Ема в къщата на семейство Мур.
Майрън стоеше в мрака и чакаше. Изминаха пет минути. Майрън погледна навън. Колата все още беше там. Нищо не светеше. Нищо не помръдваше. Майрън се намръщи. Той взе мобилния си телефон и изпрати съобщение на Мики: „Всичко наред ли е?“.
Никакъв отговор. Измина още една минута. Нищо. Майрън отново погледна телефона си дали няма отговор. Nada. Започна да го обзема неприятно чувство. Набра телефония номер на Мики. Автоматично се включи гласова поща.
Какво, по дяволите…?
Той стана от стола на баща си и тръгна към входната врата. Не, това би било твърде явно. Той се запъти към кухнята и излезе през вратата към задния двор. Навън беше съвсем тъмно, затова Майрън използва фенерчето на мобилния си телефон. Той заобиколи къщата и стигна до алеята за автомобили, която беше достатъчно осветена от уличните лампи. Отново нищо.
Майрън се сниши и започна да се промъква откъм задната част на колата. Баща му беше полял моравата неотдавна. Пантофите на Майрън бързо подгизнаха. Страхотно. Намираше се на около двайсет метра от багажника на колата. После на десет. Накрая вече стоеше приклекнал до задната броня.
Изреди наум всички възможни варианти, за които можеше да се сети, за да си обясни защо все още никой не беше излязъл от колата. И тъкмо когато Майрън се втурна и грабна дръжката на шофьорската врата, отговорът го осени…
…с една секунда закъснение.
Ема изкрещя.
Мики извика:
— Какво, по дяволите, Майрън?
Двама тийнейджъри. В кола. Късно вечерта.
Майрън за миг си спомни как неговият собствен баща беше влязъл в стаята му, докато двамата с някогашната му възлюбена, Джесика, се бяха отдали на интимности. Баща му просто беше стоял на вратата, стъписан — и в онзи момент Майрън просто не можа да разбере защо баща му не се извини веднага и не затвори вратата.
Сега разбра.
— О — каза Майрън.
После добави:
— О.
— Какво ти става? — сопна се Мики.
— О — каза отново Майрън.
И двамата бяха, както Майрън с радост установи, облечени. По косите, дрехите и грима имаше известни смущения. Но бяха облечени.
Майрън посочи с палец назад през рамото си.
— Може би е най-добре да чакам в къщата.
— Мислиш ли?
— Да, добре. Разбрах.
— Тръгвай! — извика Мики.
Майрън се обърна и се повлече към къщата. Преди да стигне до вратата, Ема и Мики вече бяха излезли от колата и се заеха да пооправят дрехите си, докато вървяха след него. Когато Майрън отвори вратата и всички влязоха в къщата, вътре стоеше баща му, облечен в пижамата с Хоумър Симсън, която Майрън му беше купил за миналия Ден на бащата.
Баща му погледна Майрън. После погледна Мики и Ема.
— Излязъл си навън? — обърна се той към Майрън.
— Да.
— Никога ли не си бил тийнейджър? — Баща му поклати глава и се опита да сдържи усмивката си. — Знаех си, че не трябва да ти поверявам нощната смяна. Лека ви нощ.
Баща му се качи на втория етаж. Майрън и Мики стояха и гледаха в пода. Ема въздъхна и каза:
— Дръжте се като големи хора. И двамата.
Тримата си взеха по нещо студено за пиене и седнаха около кухненската маса.
— И така — попита Майрън, — какво впечатление ви направи Патрик? Искам да кажа, ако това наистина е Патрик.
— Нормално хлапе — каза Мики.
— Твърде нормално — добави Ема.
— Какво имаш предвид?
Ема сложи ръце върху масата. Освен че се обличаше в черно и носеше черен грим, Ема имаше и многобройни татуировки по целите си ръце. Носеше сребърни бижута, включително два пръстена с черепи.
— Знаеше най-новите филми — каза тя.
— Беше в час с най-модерните видеоигри — каза Мики.
— Знаеше за всички съвременни мобилни приложения.
— Както и за всички социални мрежи.
Майрън помисли над това.