— Не мисля, че през цялото това време са го държали зад решетки. Особено през последните, не знам, години. Все пак е работил на улицата. Живял е под зала за игри. Въпросният тип, който го е държал в Лондон, е много запален по компютърните игри. Не е ли възможно това да е причината?
— Възможно е — каза Мики.
— Но не ти се вярва?
Мики сви рамене.
— Какво?
— Не мисля, че е този, за който се представя — каза Мики.
Майрън погледна Ема. Ема кимна.
— Ръцете му — каза тя.
— Какво за тях?
— Гладки са.
— Все пак не се е занимавал с тежък физически труд — изтъкна Майрън.
— Знам — каза Ема, — но и не изглеждат като ръцете на човек, работил на улицата. И не е само това, зъбите му също. Равни са; бели са. Може би има невероятни гени, но по-скоро залагам на това, че е имал достъп до професионални зъболекарски грижи и е носил шини.
— Трудно е да се обясни — каза Мики, — но Патрик не звучи, ами, като да е работил на улицата. Не изглежда да е бил жертва на тормоз, освен, сещаш се, съвсем наскоро. Искам да каже, че, ъъ, дори някой да го е „държал“ някъде, то… ами…
— А споменахте ли отвличането? — попита Майрън.
— Опитахме се — каза Ема. — Но той винаги отклоняваше темата.
— Франческа му помагаше — каза Мики.
— Как по-точно?
— Някак го закриляше — каза Ема. — Което е напълно разбираемо, мисля.
— И всеки път, щом се опитвахме да повдигнем темата за случилото се…
— Или дори да споменем името на Рийс…
— Тя прекъсваше разговора и веднага започваше да плаче или да го прегръща — каза Мики. — Всъщност Патрик изглеждаше съвсем нормален, но сестра му беше малко особена.
— Не съм сигурна, че бих употребила думата „особена“ — каза Ема. — Брат й се прибира вкъщи след десет години. Мисля, че би било странно, ако Франческа не беше толкова развълнувана.
— Да, може би да — каза Мики. Но не го каза с особено голям ентусиазъм.
— Опитахме се да повдигнем отново темата за отвличането, когато тя излезе с Кларк.
— Момент — каза Майрън. — Кларк Болдуин? Братът на Рийс?
— Да.
— Бил е там?
— Дойде да вземе Франческа — каза Мики.
— И двамата учат в Колумбийския университет — каза Ема. — Дойде, за да я закара обратно към общежитията.
Майрън замълча.
— Това важно ли е? — попита Ема.
— Не знам — продължи да размишлява Майрън. — Странно е; нищо повече. Може би, не знам, мислите ли, че имат някаква романтична връзка?
Мики завъртя очи към тавана, както само един тийнейджър е способен да го направи.
— Не.
— Защо си толкова сигурен?
— Старите хора — каза Ема, като се обърна към Мики и поклати глава. — За тях да си гей е нещо, което се случва само по филмите.
— Кларк е гей?
— Да. А и какво значение би имало, ако имат връзка? Когато се е случило всичко онова, те не са ли били, не знам, десетгодишни?
Нещо човъркаше в мозъка на Майрън, но той все още не можеше да разбере точно какво. Той се върна към настоящия разговор.
— Значи, след като Франческа е излязла, вие сте опитали отново да повдигнете темата за отвличането?
— Да, но Патрик съвсем се умълча.
— Напълно се затвори.
— Малко след това си тръгнахме.
Майрън се облегна назад.
— Как ви звучеше?
— Звучеше?
— Намерихме го в Лондон — каза Майрън. — Нямаме представа колко време е прекарал там. Доловихте ли някаква особеност в акцента му?
— Това е добър въпрос — каза Ема. — Акцентът му като цяло беше американски, но…
Тя се обърна към Мики. Той кимна.
— Сякаш имаше и още нещо — каза Мики. — Не мога да определя точно какво. Не звучеше, като да е израснал наоколо. Но и не звучеше, като да е израснал в Англия.
Майрън обмисли всичко това, но нищо не му хрумна. После продължи:
— И какво правихте през цялото време?
— Ядохме пица — каза Ема.
— Гледахме филм — добави Мики.
— Играхме на видеоигри.
— Говорихме си.
— А, да, Патрик каза, че си имал приятелка — каза Ема. — Но живеела другаде.
— Приятелка? — каза Майрън.
— Да, но после веднага млъкна. Каза го, не знам, като хлапе, което иска да се изфука с нещо.
— Сещаш се — каза Мики. — Както когато някое момче се премести да живее в нов град и разказва как си има приятелка в Канада или някакво друго далечно място.
— Не ни разбирай погрешно — каза Ема. — Беше доста мил. Всички на неговата възраст говорят такива неща. Просто беше… не знам. Беше съвсем нормален.
Мики кимна.
— Благодаря ви. Бяхте много полезни.
— О, не сме свършили — каза Ема.
Майрън ги погледна.