— Необходимо зло — каза баща му.
После посочи към мястото, където седяха бащите, и добави:
— Но онези задници това не ги спира.
Краткото отсъствие от училище на Мики не беше преминало без одумване. Отново играеше в отбора, колкото и невероятно да изглеждаше това преди няколко седмици, но все още бяха останали някои лоши чувства. Сред шумната групичка бащи Майрън забеляза своя стар враг и бивш съотборник в гимназията, Еди Тейлър, понастоящем полицейски началник на градчето. Тейлър все още не беше видял Майрън, но гледаше доста вторачено към Мики.
Това не се понрави на Майрън.
Майрън се вторачи в началника, докато онзи най-сетне усети погледа му, обърна се и погледна към Майрън. Двамата мъже стояха загледани един в друг още една или две секунди.
Ако имаш някакъв проблем, гледай мен — опита се да му каже Майрън с поглед, — а не племенника ми.
Баща му се обади:
— Не му обръщай внимание. Еди винаги е бил от онези хора, които хлапетата в днешно време наричат „дришльо“.
Майрън се изсмя с глас.
— Дришльо?
— Мда.
— Кой те научи на тази дума?
— Ема — каза баща му. — Харесвам я, а ти?
— Много — каза Майрън.
— Вярно ли е? — попита баща му.
— Кое?
— Че майката на Ема е Анджелика Уайът?
Трябваше да е тайна. Анджелика Ауйът беше една от най-известните актриси в света. С цел да предпази единственото си дете и личното му пространство, те се бяха преместили да живеят в едно огромно имение на един хълм в Ню Джързи.
— Вярно е.
— И ти я познаваш?
Майрън кимна.
— Бегло.
— Кой е бащата?
— Не знам.
Баща му се заоглежда наоколо.
— Учудвам се, че Ема не е тук.
Двамата притихнаха, защото играта започна. Майрън се наслаждаваше на всяка изминала секунда. Да седи с баща си във физкултурния салон и да гледа как племенникът му се справя блестящо в играта, която Майрън толкова силно обичаше — беше простичко и примитивно, и блажено удоволствие. Мъката се беше стопила. Липсваше му, разбира се, но времето му отдавна беше минало — а какво удоволствие му доставяше само да гледа как племенникът му се наслаждава на преживяването.
Гледката леко просълзи Майрън.
В един момент, след като Мики се завъртя със скок, баща му поклати глава и каза:
— Наистина е добър.
— Така е.
— Играе като теб.
— По-добър е.
Баща му се замисли над това.
— Времената са други. Може и да не стигне толкова далеч като теб.
— Хмм — каза Майрън. — Кое те кара да мислиш така?
— Как да кажа…? — започна баща му. — За теб, баскетболът беше всичко.
— Мики също е доста отдаден.
— Без съмнение. Но за него не е всичко. Има разлика. Нека ти задам един въпрос.
— Добре.
— Ако се замислиш над това, колко силно искаше да победиш, какво би си казал сега?
Мики отне топката. Тълпата нададе радостен вик. Майрън не се сдържа и се усмихна.
— Може да се каже, че бях леко вманиачен.
— Беше важно за теб.
— Адски важно — съгласи се Майрън.
Баща му повдигна едната си вежда.
— Твърде важно?
— Сигурно, да.
— Но това е едно от нещата, които те отличават от другите талантливи играчи. Този… „копнеж“ би било твърде слаба дума. Тази нужда да побеждаваш. Тази целеустременост. Заради нея беше най-добрият.
Уин беше казвал нещо подобно на Майрън, докато играеше в отбора на „Дюк“: Когато се състезаваш, сякаш не си на себе си…
— Но сега — продължи баща му — можеш да гледаш на нещата от друг ъгъл. Преживявал си трагедии и радости, които са те научили, че в живота има и по-важни неща от баскетбола. А Мики… не ме разбирай погрешно, но на Мики му се наложи да порасне твърде бързо. Вече е преживял повече трагедии, отколкото му се полагат.
Майрън кимна.
— Той вече може да гледа на нещата от друг ъгъл.
— Именно.
Чу се предупредителният сигнал, край на първата четвърт. Отборът на Мики водеше с шест точки.
— Кой знае — каза Майрън. — Може би мъдростта ще направи от него дори по-добър играч. Може би погледът от друг ъгъл е по-полезен от целеустремеността.
Това се хареса на баща му.
— Може и да си прав.
Те се загледаха как съотборниците на Мики се разпръскват и вкарват топката в игра, за да започне втората четвърт.
— Ненавиждам спортните метафори — каза баща му, — но и двамата научихте на игрището нещо много важно, което ви помага в живота.
— Какво е то?
Баща му кимна с глава към игрището. Мики се спусна към средата на полето, примами към себе си един от защитниците и подаде на свой съотборник, който с лекота вкара кош.