Добре дошъл на Таймс Скуеър.
Таймс Скуеър е пагубен за всяко едно от сетивата, включително обонянието и вкуса. Всичко се движи и се върти, и на човек му се иска да накара целия площад да изпие едно огромно успокоително хапче.
И там, редом до Спайдърмен, Елмо, Мики Маус, Баз Светлинна година и Олаф от „Замразеното кралство“, стоеше Голямата Синди, в целия си блясък. Туристите се редяха на опашка, за да се снимат с Батгърл.
— Те ме обожават, господин Болитар! — извика Голямата Синди.
— Кой не би?
Голямата Синди се изкикоти и се фръцна така, че Мадона от времето на „Vogue“ би й завидяла. Един японски турист й предложи пари, след като се снима с нея, но Голямата Синди отказа да ги вземе.
— О, не, не бих могла, драги господине.
— Сигурна ли сте? — попита туристът.
— Това е благотворителност.
Тя се наведе леко към него:
— Ако исках да ми плащат, за да нося този костюм, щях още да се предлагам на улицата.
Туристът бързо се отдалечи.
Голямата Синди погледна Майрън.
— Шегувах се, господин Болитар.
— Знам.
— Никога не съм се предлагала на улицата.
— Радвам се, че ми каза.
— Но пък с този костюм парите валяха около пилона.
— Аха — каза Майрън, без никакво желание да мисли точно за това.
— В „Кожа и Дантела“, спомняш ли си?
— Помня, да.
— Е, да, понякога, когато някой искаше да му потанцувам в скута, нещата наистина отиваха по-надалече, ако се сещате какво имам предвид.
— Сетих се — бързо каза Майрън. — И да, къде е Патрик? Имаш ли някаква нова информация?
— Младежът Патрик се измъкна незабелязано от дома си преди два часа — каза Голямата Синди. — Измина пеша километър и половина в посока центъра на града и се качи на автобус 487. Проверих маршрута му. Последната спирка на автобус 487 е на централна автогара в Ню Йорк. Качих се на колата си и пристигнах преди автобуса. Изчаках го да слезе и го проследих дотук.
— Къде тук? — попита Майрън.
— Не се обръщай веднага, защото ще се издадеш.
— Добре.
— Патрик стои точно зад теб, между музея с восъчни фигури на Мадам Тюсо и увеселителния музей на Рипли.
Майрън почака малко. После каза:
— Сега може ли да погледна?
— Обърни се, но бавно.
Майрън го направи. Патрик стоеше на 42-ра улица и беше нахлупил ниско над очите си бейзболна шапка. Беше прегърбил раменете си така, сякаш се опитваше да изчезне.
— Разговарял ли е с някого? — попита Майрън.
— Не — отговори Голямата Синди. — Господин Болитар?
— Да?
— Имаш ли нещо против да позирам за още няколко снимки, докато чакаме? Публиката го изисква от мен.
— Давай смело.
Майрън продължи да наблюдава Патрик, но освен това му беше трудно да откъсне поглед от Голямата Синди, която изцяло се раздаваше на тълпата. Трийсет секунди след като се върна отново в действие, опашката от желаещи да се снимат с нея беше толкова дълга, че Голият Каубой започна да я гледа подозрително. Тя хвърли поглед към Майрън. Майрън вдигна и двете си ръце с вирнати палци.
Простата и ужасна истина беше, че много често беше трудно човек да види нещо друго, освен размерите на Голямата Синди. Ние, като общество, имаме много предразсъдъци, но сред ближните ни рядко се среща някой, когото сме склонни да дамгосаме повече и към когото да проявим по-малко великодушие от онези, които наричаме „едри“ жени. Голямата Синди беше съвсем наясно с това. Веднъж беше обяснила причината за своето фриволно поведение, ако можем да го наречем така: „Предпочитам на лицата им да се изписва шок, отколкото съжаление. Предпочитам да ме смятат за нахакана или скандална, отколкото за свита и изплашена“.
Майрън се обърна с лице към музея на Рипли точно когато една тийнейджърка се приближи до Патрик.
„Коя е тази, по…?“
Майрън си спомни, че Мики и Ема му бяха разказали как Патрик твърдял, че си има приятелка. Но ако е живял като пленник в Лондон, как би могъл да познава някого в Ню Йорк?
Добър въпрос.
Патрик и момичето се прегърнаха бързо и неловко, после влязоха в музея на Рипли. Голямата Синди вече беше застанала до Майрън. Когато Майрън се насочи към гишето за билети, Голямата Синди го спря.
— Той те познава — припомни му тя.
— Ти ли ще влезеш?
Голямата Синди посочи към една табела с показалеца си, голям колкото франзела.