Есперанца каза:
— Ъъ, значи, имаме десет минути, ако искате да почакам отвън.
Двамата отпуснаха прегръдката си и продължиха да се държат за ръце.
Майрън повдигна едната си вежда.
— Цели десет минути?
— Охо — каза Териса, — даже и време за предварителна любовна игра.
— Колко сте сладки двамата — каза Есперанца с глас, който издаваше, че изобщо не мисли така. — Знаете ли колко не е дразнещо да си около лудо влюбени хора? Точно толкова.
— Ще ни кажеш ли защо си тук? — попита я Майрън.
— Сдобих се с информацията за адреса по-бързо, отколкото може би ти се искаше. Къщата е собственост на Джеси и Минди Роджърс. Богаташи. Бащата се занимава с инвестиционни фондове. Майката гради дипломатическа кариера. Имат шестнайсетгодишна дъщеря на име Тамрин.
— Защо тогава имаме само десет минути?
— Защото тя е на летен стаж в новинарската емисия на „Фокс“, на Авеню ъф дъ Америкас и 48-а улица. Сградата на „Нюс Корп“, както общо взето всяка огромна сграда в Манхатън, има охрана и се влиза с пропуск. Десетчасовата й смяна започва в два следобед и ако отидем сега…
— Може би ще успеем да разговаряме с нея, преди да влезе вътре.
— Точно така.
Майрън погледна Териса.
— Ще ме чакаш ли?
— Предпочитам, пред това да започна без теб.
— Не съм много сигурна — обади се Есперанца.
Двете жени се засмяха. Не и Майрън.
— Да тръгваме — каза той.
Майрън и Есперанца стояха пред високата сграда в Манхатън, когато той най-сетне попита:
— Какво има?
— Том вече иска да обсъдим споразумението за попечителство над Хектор.
— Ей, това е страхотна новина.
Есперанца просто го изгледа.
— Недей така.
— Как?
— Сега ще ме лъжеш ли?
— С пръст не съм го пипнал, заклевам се.
— Какво направи?
— Просто отидох да го видя.
— Както Уин обича да прави ли?
— Не, не съм се доближавал до апартамента му.
— Тогава къде?
— Пред един нощен клуб — каза Майрън. — Знаеш ли, че бившият ти съпруг вече се разхожда с кокче на главата? Над четиридесет е, нали?
— Не отклонявай темата. Какво си направил?
— Вежливо го подканих да се помири с теб.
— Това не би било достатъчно, за да убеди Том.
— Може и да съм споменал, че Уин се е върнал.
Есперанца опита да сдържи усмивката си при мисълта за лицето на Том, когато е чул това.
— Не трябваше да го правиш, без да ми казваш.
— Извинявай.
— Доста е снизходително, нали знаеш?
— Не ми беше това целта.
— Може би освен това е и леко сексистко — каза Есперанца. — Ако Том беше жена, щеше ли да го заплашиш по същия начин?
Майрън отвори уста, затвори я и разпери ръце.
— Споменах ли, че се разхожда с кокче на главата?
Тя въздъхна.
— Добре, добре, не мога да споря с това.
Двамата стояха и чакаха.
— Спомняш ли си, когато ме попита защо не съм казал нищо, преди да се омъжиш за Том?
— Беше преди няколко дни. Понякога си спомням какво се е случило дори преди цяла седмица.
— Казах ти, че съм мислел, че не ми влиза в работата да се намесвам. Помниш ли ти какво ми отговори?
Есперанца кимна и цитира самата себе си: „А тогава на кого му влиза в работата?“.
— Точно така — каза Майрън. — Няма да повторя тази грешка.
В този момент той видя тийнейджърката, с която Патрик Мур се беше срещнал на Таймс Скуеър. Майрън направи знак с ръка на Есперанца. Тя му кимна в отговор. Вече се бяха разбрали да се приближат към нея заедно, защото си мислеха, че може би мъж и жена биха изглеждали по-безобидно, но и по-aвторитетно.
Есперанца започна:
— Тамрин Роджърс?
Тя спря, погледна Майрън и после отново Есперанца.
— Да.
— Казвам се Есперанца Диас.
— Аз съм Майрън Болитар.
— Имаш ли нещо против да ти зададем няколко въпроса?
Тя отстъпи крачка назад.
— Ченгета ли сте?
— Не, в никакъв случай — каза Есперанца.
— Аз съм на шестнайсет години — отговори Тамрин Роджърс. — Не си падам особено по разговорите с непознати. Така че… ами, довиждане.
Есперанца погледна Майрън. И двамата мислеха едно и също. В случая любезностите нямаше да им помогнат. Майрън започна направо.
— Днес те видях — каза той.
— Моля?
— На Таймс Скуеър. Преди няколко часа. Видях те.
Устните на Тамрин Роджърс се свиха в малка окръжност.
— Следите ли ме?
— Не. Следях Патрик.
— Кого?
Есперанца се включи:
— Момчето, с което си се срещнала днес.
— Той не е… — Тя не довърши и отстъпи с още една крачка назад. — С никого не съм се срещала.