— Видях те — каза Майрън.
— Какво точно сте видели?
— Как се срещна с Патрик Мур.
— Отидох да разгледам увеселителния музей на Рипли — каза тя. — Някакво момче ме заговори. Това е всичко.
Майрън се намръщи на Есперанца. Есперанца се намръщи на Тамрин.
— Значи, не познаваш това момче?
— Не.
— Никога преди не си го виждала?
— Никога.
— Винаги ли прегръщаш непознатите момчета? — попита Майрън. — И ги целуваш по бузката, преди да си тръгнеш?
— Виж, никой не иска да създава неприятности на никого — каза Есперанца. — Просто искаме да разберем истината.
— Като ме шпионирате?
Тя се обърна към Майрън.
— Аз съм на шестнайсет години. Що за човек шпионира едно шестнайсетгодишно момиче?
— Човек, който се опитва да открие едно шестнайсетгодишно момче — каза Майрън. — Човек, който се опитва да открие едно шестнайсетгодишно момче, което е изчезнало преди десет години.
— Не знам за какво говорите.
— Напротив, знаеш — каза Майрън. — Откъде познаваш Патрик?
— Казах ви. Не го познавам. Той просто ме заговори.
— Това не е вярно — каза Майрън.
— Вие — Тамрин посочи Майрън, — стойте далече от мен.
После се обърна към Есперанца:
— Вие също. По дяволите, оставете ме на мира или ще викам за помощ.
Тя тръгна към вратата.
— Бихме могли да говорим с родителите ти — каза Майрън.
— Давайте! — извика тя, като привлече погледите на няколко минувачи. — Просто ме оставете на мира!
Тя забърза към стъклената врата и влезе. Майрън и Есперанца видяха как изважда пропуска си, плъзва го в отвора и се насочва към асансьорите. Когато се изгуби от погледа им, Майрън каза:
— Според мен мина добре, ти как мислиш?
— И така — каза Майрън на Есперанца, — откъде едно богаташко момиче от Манхатън познава едно момче, което е в неизвестност от десет години?
— Най-очевидният отговор на този въпрос гласи, че не е бил в неизвестност от десет години — каза Есперанца.
— Тогава къде е бил?
— Или по-точно, кой е той? Ако наистина е Патрик Мур…
— Видя ли я как се сепна, когато споменах името му първия път?
— Сякаш го познава под друго име — каза Есперанца. — В някакъв смисъл това е единственото нещо, което звучи логично. Ако е изчезналият преди десет години Патрик Мур, не мога да си обясня как Тамрин Роджърс би могла да го познава. Но ако е самозванец…
— Тогава вече е възможно — каза Майрън. — Разбира се, все още остава да разберем откъде една богаташка нюйоркска тийнейджърка познава нашия самозванец.
— О, това ще е по-лесно — каза Есперанца.
— Сподели.
— Ние, момичетата, си падаме по лоши момчета. Да не мислиш, че богатата Тамрин познава само заможни младежи от висшето общество?
Майрън помисли над това.
— Мислиш, че си играе на благотворителност?
— Не знам. Но със сигурност е възможно. Първо, трябва да разберем дали момчето, което си спасил, е Патрик Мур, или не. Какво става с ДНК теста?
— Пратихме личните вещи на Джо Корлес в лабораторията — каза Майрън. — Каза, че може би ще отнеме няколко дни. Имал затруднения с извличането на генетичния материал. Не успявал да открие косъм с непокътнат корен. ДНК материалът от четката за зъби може би е замърсен. Не съм запознат с всички подробности. Междувременно, трябва да научим колкото може повече за Тамрин Роджърс.
— Както обикновено, аз ще играя тайния агент — каза Есперанца. — Но както тя самата каза няколко пъти, все пак е на шестнайсет години.
— Тоест?
— Защо не използваме и помощта на Спун? Той би могъл да се заеме с ровенето из всичките социални мрежи.
— Добра идея.
— И без друго Мики иска да се срещнем — каза Есперанца. — Ще му кажа да предаде информацията на Спун.
Майрън се намръщи.
— Чакай малко, защо Мики иска да се срещне с теб?
Есперанца сви рамене.
— Не ми каза, не го и питах. А сега, обратно към апартамента да обезчестиш любимата си.
— Аз не „обезчестявам“.
— Значи не го правиш правилно — каза Есперанца и му смигна.
После целуна Майрън по бузата.
— И да се пазиш, нали?
— Ти също.
Разделиха се. Майрън скочи в едно такси. Написа съобщение на Териса: „Идвам. Готова ли си?“.
Сърцето на Майрън се сви, когато прочете отговора: „Ами, не“.
Когато Майрън се върна в апартамента, там беше Уин.
— Извинявай, че ти спъвам свалката.
Глава 29
— И така — започна Уин и разклати коняка в чашата си, — нека обобщим.