— Добре.
— Ще започна аз — каза Уин. — Патрик Мур е казал на Дебелия Ганди, че Рийс е мъртъв.
Дневната на апартамента на Уин в сградата „Дакота“ приличаше на нещо, което човек би очаквал да види, докато се разхожда в двореца във Версай. Двамата дългогодишни приятели бяха седнали на обичайните си места — места, на които не бяха седели заедно повече от една година. Уин отпи от коняка си и се наслади на обстановката. В името на носталгията, Майрън си пийваше шоколадово мляко от добре изстудена кутийка.
— Вярваш ли му? — попита Майрън.
— На кого? На Дебелия Ганди или на Патрик?
Майрън кимна.
— Няма значение. И на двамата. На нито един от двамата.
— Именно.
Териса беше помолила да я извинят и беше излязла веднага щом Майрън се върна. Беше предложила, след като Уин вече се е прибрал, тя и Майрън да си съберат багажа и да си заминат, за да не обезпокояват Уин. Уин беше отговорил, че е прекарал необезпокояван цяла година и няма нужда, дори би се засегнал, ако си заминат.
— Личен интерес — каза Уин. — В крайна сметка нещата винаги опират до това.
— В смисъл?
— В смисъл, че не виждам причина Дебелия Ганди да лъже за това конкретно нещо. Не казвам, че не би излъгал, че не е патологичен лъжец и че не е отвратително човешко същество, което не просто върти секс търговия с малолетни, но може би и участва във въпросните изнасилвания и побои. Но не виждам как би било в негов интерес да лъже в този конкретен случай.
— Може би е убил и Рийс и се опитва да го прикрие.
Уин вдигна свободната си ръка, в която не държеше чаша, и я наклони наляво-надясно.
— Това несъмнено е една от възможностите, но не виждам причина да го е направил. Също така възможно е да е скрил Рийс някъде, с надеждата да се възползва от него на някакъв по-късен етап от играта. Но не мисля, че това е така. Дебелия Ганди беше уплашен.
— Понякога въздействаш по този начин на хората.
Уин се опита да прикрие усмивката си.
— Да, нали? А с мен беше и един стар наш приятел.
— Кой?
— Зора.
Майрън се ококори.
— Наистина ли?
— Не — каза Уин с най-сухия тон, на който беше способен. — Измислям си.
— Ти и Зора — каза Майрън и отпи още една глътка. — Човече, настръхвам само като си го помисля.
— Предоставих на Дебелия Ганди възможността да се отърве от всичките си проблеми, като просто ни предаде Рийс. Вярвам, че ако можеше, веднага щеше да се възползва от предложението.
Известно време седяха мълчаливо.
— През цялото време знаехме, че това е възможно — каза Майрън.
— Рийс да е мъртъв?
— Да.
Уин кимна.
— Разбира се.
— Но все още предстои да разберем много неща. Дори не знаем със сигурност дали Патрик е Патрик.
— Да се върнем в началото — каза Уин. — И да видим докъде сме стигнали.
— Да, това вече го каза. Може би трябва да го напишеш на късметче в курабийка.
— Зора — каза Уин.
— Какво за него?
— Пратих го във Финландия.
Майрън обмисли това.
— За да открие бавачката.
— Студентката на разменни начала — уточни Уин.
— Ще се престоря, че не съм те чул.
— Името й, ако си спомняш, е Вада Лина.
— Спомням си.
— Тя вече не съществува.
— Моля?
— Би трябвало да е на двайсет и осем години. Във Финландия — а и никъде другаде впрочем — не съществува Вада Лина, която да отговаря дори донякъде на това описание.
Майрън обмисли чутото.
— Сменила е името си.
— Господи, колко си проницателен.
— Като се има предвид целия шум в медиите около отвличането, това не е твърде учудващо.
— Вероятно — каза Уин. — С изключение на факта, че баща й също вече не съществува.
— Може би е починал.
— Няма данни за това. И двамата сякаш са се изпарили.
Майрън се замисли.
— И каква е твоята теория?
— Все още нямам логично обяснение. Затова оставих Зора да се заеме.
— Сигурен ли си, че това е разумно?
— Защо да не е?
— Може би прибягваш до горелка, когато просто имаш нужда от обикновена клечка кибрит.
Уин се усмихна.
— Аз винаги ползвам горелка.
Спор за това нямаше.
Уин се облегна назад и кръстоса крак върху крак.
— А сега нека преговорим всичко едно по едно.
Майрън му разказа всички подробности — за посещението си в дома на семейство Мур, за коментара на Мики и Ема, как Ема беше откраднала четката за зъби и кичура коса, от които да вземат ДНК проба (при което Уин се усмихна широко), за съобщенията, за реакцията на Чик, за Тамрин Роджър, за всичко. Те обсъждаха, анализираха и чертаха множество мрачни пътища, които всеки път водеха до задънена улица.