— Страшно си забавен.
— Напомни ми никога да не си купувам къща край езеро.
Те минаха покрай пикапа и закрачиха нагоре по алеята за автомобили. Горе, в далечината, на една морава с гледка към езерото Чармейн, Хънтър Мур седеше облегнат в дизайнерско дървено кресло. Не се изправи, когато ги видя. Не помаха с ръка, не кимна с глава, нито показа по какъвто и да било начин, че ги е забелязал. Просто остана неподвижен, вперил поглед в хоризонта, към съвършената гледка на езерото Чармейн. От дясната му страна стоеше бутилка уиски.
В скута му имаше ловджийска пушка.
— Здрасти, Хънтър — каза Майрън.
Уин направи няколко крачки встрани, за да се отдалечи от Майрън. Майрън знаеше защо го прави. Не предоставяй на врага две мишени една до друга.
Хънтър му се усмихна. Усмихна се като силно опиянен от алкохол човек.
— Здрасти, Майрън.
Слънчевите лъчи светеха в очите му, затова Хънтър ги заслони с ръка.
— Уин, това ти ли си?
— Да — каза Уин.
— Върнал си се?
— Не.
— А?
— Шегувам се — каза Уин.
— О.
Кикотът на Хънтър накъса всеобятната тишина. Майрън една не подскочи.
— Хубава шегичка, Уин.
Уин се обърна към Майрън. С поглед му каза, че няма от какво да се страхуват. Невъзможно беше Хънтър да вдигне пушката си и да се прицели, преди Уин, който винаги носеше оръжие, да успее да го елиминира като заплаха. Те се приближиха.
— Само погледнете — каза Хънтър с благоговение и протегна ръка някъде към далечината зад тях.
Майрън погледна. Уин — не.
— Невероятно, нали? — каза Хънтър. — Това място…
Той поклати невярващо глава, преди да продължи:
— Сякаш Господ сам го е изрисувал този огромен пейзаж.
— Ако се замислиш — каза Уин, — той наистина го е направил.
— Еха — каза Хънтър, сякаш беше надрусан. Майрън се зачуди дали освен алкохола не е употребил и някакви други вещества. — Това е толкова вярно, човече.
— Къде е Патрик? — попита Майрън.
— Не знам.
Майрън посочи къщата зад гърба му.
— Вътре ли е?
— Не.
— Ами Нанси?
Хънтър поклати глава.
— И тя не.
— Може ли да влезем вътре?
Хънтър продължи да клати глава.
— Няма защо, вътре няма никой. Трябва да ценим прекрасните дни като този. Има още два стола, ако искате да седнете и да се насладите на гледката заедно с мен.
Майрън се възползва от предложението. Столът беше обърнат към езерото, така че Майрън и Хънтър седяха един до друг, като и двамата виждаха по-скоро гледката, а не човека до себе си. Уин остана изправен.
— Наистина трябва да открием Патрик — каза Майрън.
— Обади ли се на Нанси?
— Не отговаря. Къде са те?
Ловджийската пушка все така стоеше в скута на Хънтър. Ръката му бавно се беше приближила към спусъка, почти незабележимо.
— Той има нужда от време, Майрън. Можеш ли да си представиш как са му се отразили последните десет години?
— Можеш ли да си представиш — каза Уин — как се отразява настоящата година на Рийс?
При тези думи Хънтър трепна и затвори очи. Майрън се изкушаваше да грабне пушката, но Уин го погледна и поклати глава. Имаше право. Пушката не представляваше заплаха. Не и докато Уин беше наблизо. Ако му я вземеха, Хънтър щеше да се затвори в себе си и да заеме отбранителна позиция. Нека да я гушка за успокоение.
— Нали помниш Лайънъл? — каза Хънтър. — Доктор Стентън, имам предвид. Твърди, че ако искате Патрик да се отпусне, за да говори с вас, трябва да му дадете време. Искаме да му осигурим спокоен, нормален живот.
— Затова ли Нанси се мести да живее тук?
Той бавно се усмихна.
— Това място винаги ми е носело утеха. Принадлежи на семейството ми от три поколения. На това езеро дядо ми е учил баща ми да лови риба. Баща ми научи мен. Когато Патрик беше малък, аз научих него. Ловяхме слънчевки и пъстърва, и…
Гласът му притихна.
Уин безразлично изгледа Майрън и се направи, че свири на невидима цигулка.
— Осъзнавам колко трудно е било всичко това за теб — каза Майрън.
— Не търся съжаление.
— Не, разбира се.
— Сякаш… — Хънтър така и не откъсна поглед от езерото, дори за миг не погледна към Майрън или Уин. — Сякаш съм живял два живота. Бях един човек — нормален, съвсем обикновен човек — докато не дойде онзи ден. И тогава, пуф, станах напълно различен. Все едно всички преминахме през някакъв научнофантастичен портал и влязохме в един друг свят.
— Всичко се промени — каза Майрън, като се опитваше да го окуражи да продължи.
— Да.
— Развели сте се.
— Това също, да.