— Мислех, че е във Финландия — каза тихо Майрън на Уин, докато Зора се приближаваше.
— Току-що кацна в Нюарк — каза Уин.
— Дълъг полет — каза Зора. — Зора нямаше време да се освежи. Сигурно изглеждам ужасно.
Майрън нямаше никакво намерение да отговаря на това. Той се изправи и прегърна Зора. От него се носеше ароматът на одеколона на някой стюард.
— Колко време мина? — попита Зора.
— Твърде много — каза Майрън. Или може би не достатъчно.
— Зора се радва да те види.
— Аз също — каза Майрън. После, когато си спомни целта на срещата, той попита:
— И така, какво научи за Вада Лина?
— Новото й име е София Лемпо.
— Откри ли я?
— Работи във верига за бързо хранене, сладурче. В едно градче до Хелзинки. Как казвате — насред нищото. И аз отидох там. Но шефът й каза, че от три дни не е идвала на работа. Това разтревожи Зора. И аз се разрових малко. Нямаше я и вкъщи. Свързах се по телефона с някои хора. Сещаш се. Стари познати. Те могат да открият всичко.
— И откри ли я? — попита Майрън.
Зора се усмихна. Усмивката му не беше красива.
— Много скоро, сладурче.
— Не разбирам.
— Вчера София Лемпо се е качила на самолета от Хелзинки до Нюарк. Тя е тук, сладурче. Вада Лина — или София Лемпо — се е върнала.
— Нека започнем с най-очевидния въпрос — каза Майрън, когато двамата с Уин се качиха обратно в колата. — Защо бавачката на разменни начала би се върнала в Съединените щати?
— Какво си казахме още в самото начало?
— Че нещо не е наред — каза Майрън. — Че нещо ни убягва.
— Каквото и да е това „нещо“ — каза Уин, — то ни убягва от десет години. Убягва ни още откакто момчетата изчезнаха.
— И какво следва? — попита Майрън.
— Ти решаваш.
Майрън взе последния завой по пътя към дома на семейство Болдуин.
— Трябва да разкажем на Брук какво ни каза Дебелия Ганди. Нямаме право да я лишаваме от тази информация. Също така трябва да й кажем, че бавачката се е върнала.
— Доста неща — каза Уин.
— Прекалено ли е?
— Не — каза Уин. — Брук може да се справи с повече, отколкото можеш да си представиш.
Когато спряха на алеята пред къщата, входната врата се отвори. Излезе Брук. Тя се приближи до вратата откъм страната на Уин и дълго прегръща своя братовчед. Уин не беше човек на дългите прегръдки, но този път не се отдръпна. Брук сложи глава на рамото на Уин. Никой от тях не заплака. Никой от тях не се разстрои или нещо подобно. Нито помръднаха, нито наместиха ръцете си, нито придърпаха другия по-близо до себе си. Просто постояха малко, без да помръдват.
— Радвам се, че се върна — каза Брук.
— Аз също.
Когато се отдръпнаха един от друг, Брук се обърна и забеляза изражението на Майрън.
— Новините не са добри, нали?
— Нищо не е сигурно — каза Уин.
— Но не са добри.
— Не — каза Уин, — не са добри.
Тъкмо щяха да влязат в къщата, когато по алеята се приближи още един автомобил. Майрън разпозна колата марка „Лексъс“ от гаража на Нанси Мур. Всички стояха и чакаха колата да спре. Шофьорската врата се отвори. Излезе Нанси Мур. Вратата от другата страна се отвори.
Излезе Патрик Мур.
Когато видя лицата им, Брук се вцепени. После тихо каза:
— Това също не са добри новини.
Глава 31
Отново бяха в кухнята — на мястото, където беше започнало всичко.
Патрик, Нанси и Брук седяха около кухненската маса. Майрън и Уин стояха встрани, достатъчно близо, за да чуват всичко, но без да им пречат. Патрик седеше с гръб към големите стъклени врати — умишлено, предположи Майрън. Майка му седеше до него и го държеше за ръка. Брук седеше срещу него, в очакване.
Патрик погледна майка си. Тя му кимна да започне. Патрик впери поглед в масата пред себе си. Косата му беше подстригана късо, почти обръсната. Той потърка главата си за кратко, после отпусна ръцете си върху масата.
— Рийс е мъртъв, госпожо Болдуин.
Майрън погледна към Брук. Тя се беше подготвила за това. Не показваше почти никаква емоция. Майрън се обърна към Уин. Лицето му беше безизразно, точно като на братовчедка му.
— Умря много отдавна — каза Патрик.
Гласът на Брук остана спокоен:
— Как?
Патрик не вдигна глава. Беше сключил ръце на масата пред себе си. Майка му беше поставила ръка на ръката му, над китката.