— Акулата не се дави много дълго.
— Защото Боруг беше толкова умрял, че нищо не можеше да каже по въпроса.
— Интересна разлика, Торвалд Ном.
— Естествено. Хитреци сме ние.
Наближаваха поредното село, по-различно от предишните с ниската каменна стена около него. В центъра му се издигаха три варовикови сгради. Близо до тях имаше кошара, пълна с кози.
— Би трябвало да са на паша по това време — подхвърли Торвалд.
— Освен ако не са ги докарали за клане.
— Всичките?
Карса подуши въздуха.
— Надушвам коне.
— Не виждам коне обаче.
Пътят при стената се стесняваше над рова, преди да мине под порутена, килнала се арка. Карса и Торвалд минаха по моста и под нея и излязоха на главната улица на селото.
Не се виждаше никой, което не беше чак толкова необичайно — местните обикновено се отдръпваха в домовете си при появата на теблора, — но тук вратите на къщите бяха залостени, а прозорците — покрити с кепенци. Карса извади кръвния меч.
— Попаднахме на засада.
Торвалд въздъхна.
— Мисля, че си прав.
Беше увил дръжката на ятагана с кожа — временен и не особено успешен опит да направи оръжието годно за употреба. Измъкна го от напуканата дървена ножница.
В другия край на улицата, отвъд големите сгради, вече се бяха появили конници. Десетина, после още толкова, после — още. Облечени бяха от главата до краката в широки тъмносини халати, лицата им бяха скрити под тъмни шалове. Опънаха късите си лъкове и ги насочиха към Карса и Торвалд.
Тропот на копита зад двамата ги накара да се обърнат. Видяха още двайсетина ездачи — излизаха от страничните улички, с лъкове и дълги пики. Карса се намръщи.
— Какво могат да направят тези лъкчета?
— Достатъчно добри са, за да те надупчат през плетена ризница — отвърна Торвалд и отпусна ятагана. — А и бездруго не носим броня.
Преди година Карса все едно щеше да нападне. Ала сега просто прибра меча.
Ездачите отзад приближиха и слязоха. Неколцина тръгнаха към тях с вериги и пранги в ръцете.
— О, не! Не пак — измърмори Торвалд.
Карса сви рамене.
Не се възпротивиха, докато стягаха прангите на китките и глезените им. Прангите на теблора бяха толкова стегнати, че спряха притока на кръв до ръцете му.
Като видя това, Торвалд заговори на малазански:
— Трябва да му сложите по-големи, иначе ще си загуби крайниците — каза той.
— Няма да е голяма загуба — отвърна познат глас от входа на една от големите сгради и Силгар излезе на прашната улица. Дамиск вървеше по петите му. — А ти наистина ще загубиш ръцете и краката си, Карса Орлонг. И това най-сетне ще сложи край на заплахите ти. Това, разбира се, много ще смъкне цената ти на роб, но съм готов да приема загубата.
— Така ли се отплащате, че ви спасихме жалкия живот? — възмути се Торвалд.
— Отплащане, да. Затова, че загубих хората си. За задържането ни от малазанците. Безбройните други безчинства няма и да си правя труд да изброявам, защото тези скъпи бойци от племето на ейраките са доста далече от дома си, и тъй като не са особено желани в тази земя, искат час по-скоро да си заминат.
Карса вече почти не усещаше ръцете и стъпалата си. Един от ейраките го бутна и той се олюля и падна на колене. Камшик изплющя и го удари по главата. Внезапен гняв обзе теблора, той замахна с дясната си ръка, изтръгна веригата от ръцете на ейрака и я шибна в лицето му. Мъжът изпищя.
Останалите се струпаха около него, заудряха с камшиците — навързани на възли плитки от конски косъм — и Карса падна на земята.
Когато се свести, вече се стъмваше. Вързали го бяха на нещо като носилка, от която тъкмо разпрягаха два дългокраки длъгнести коня. Лицето му беше цялото на синини, очите му бяха подути и почти затворени, езикът и устните — нахапани от собствените му зъби. Погледна дланите си. Бяха посинели, върховете на пръстите бяха почти почернели. Крайниците му бяха като мъртви — и ръцете и краката.
Племенните воини вдигаха бивака си недалече от крайбрежния път. На запад, на самата резка на хоризонта, смътно се виждаше жълтеникавото сияние на далечен град.
Ейраките бяха запалили малки огньове с изсъхнала животинска тор. На двайсетина крачки седяха търговецът на роби и Дамиск. На огъня се печаха шишове с грудки и месо.