Тене Баралта си имаше своите поводи за недоволство. Червените мечове бяха обвинени от Пормквал в измяна, въпреки че една от ротите им се бе сражавала под командата на Колтейн — и беше унищожена до крак. Първата заповед на Блистиг, след като Върховният юмрук напусна града, беше да ги освободят. Адюнктата бе наследила присъствието им, също както с оцелелите от Кучешката верига и Ейрънската стража. Тепърва предстоеше да се отговори на въпроса какво ще прави с тях. С всички тях.
Гамът съжаляваше, че не може да облекчи грижите й, но истината си беше, че Тавори никога не споделяше откровено мислите си. Юмрукът нямаше представа какво ще донесе тази вечер.
Вратата се отвори.
Съвсем в нейния стил, облеклото на Тавори беше добре скроено, но обикновено и буквално безцветно. Съвсем в тон с очите й, със сивите снопчета в червеникавата й, късо подстригана коса и с властното й, непривлекателно лице. Беше висока, с малко широки бедра, с прекомерно големи за фигурата й гърди. Служебният й отатаралски меч в ножницата на бедрото й беше единственият знак за имперската й титла. Носеше под мишница някакви свитъци.
— Стойте, или седнете, ако желаете — бяха първите й думи, преди да закрачи към пищно резбования стол на Върховния юмрук.
Гамът изчака Нок и Тене Баралта да седнат и ги последва.
Адюнктата също седна и сложи свитъците на масата.
— Темата на това заседание е организацията на Четиринадесета армия. Моля, останете с нас, адмирал Нок. — Взе първия свитък и го развърза. — Три легиона. Осми, Девети и Десети. Юмрук Гамът ще командва Осми. Юмрук Блистиг Девети, а Юмрук Тене Баралта — Десети. Изборът на офицери е право на всеки Юмрук. Съветвам ви да избирате мъдро. Адмирал Нок, освободете командир Алардис от флагманския ви кораб. Тя ще командва Ейрънската стража. — Пресегна се за втория ръкопис, без пауза. — Колкото до оцелелите от Кучешката верига и другите самостоятелни части, всички те се разформироват. Презачислени са и са разпределени в трите легиона. — Най-сетне вдигна очи и макар да забеляза стъписването, изписано на лицата им — на неговото също, — успя да го скрие добре. — След три дни ще направя преглед на частите ви. Това е всичко.
Четиримата мъже станаха, бавно и сковано. Адюнктата махна към двата разтворени свитъка.
— Юмрук Блистиг, вземете ги, ако обичате. Двамата с Тене Баралта може би ще пожелаете да се съберете в една от страничните стаи, за да обсъдите подробностите около новите ви части. Юмрук Гамът, вие може да се присъедините към тях по-късно. Засега останете при мен. Адмирал Нок, бих искала да поговоря с вас насаме по-късно тази вечер. Моля, постарайте се да бъдете на разположение.
Високият възрастен мъж се окашля.
— Ще бъда в трапезарията, адюнкта.
— Добре.
Тримата мъже излязоха.
След като двукрилата врата се затвори, адюнктата стана от стола си и пристъпи до старите гоблени на едната стена — и четирите стени бяха покрити с гоблени.
— Необичайни шарки, Гамът, не мислиш ли? Култура, обсебена от сложни комбинации. — Обърна се към него. — Е, това приключи неочаквано леко. Изглежда, разполагаме с няколко свободни мига, преди да влязат следващите ни гости.
— Мисля, че бяха твърде стъписани, за да реагират, адюнкта. Имперският команден стил обикновено включва спорове, възражения, компромиси…
Единственият й отговор бе късата полуусмивка, след което погледът й отново се върна на шарките.
— Какви офицери ще си избере Тене Баралта според теб?
— Червени мечове, адюнкта. Как ще го приемат малазанските новобранци…
— А Блистиг?
— Само един изглежда достоен за своя ранг — но сега той е в Ейрънската стража, така че Блистиг не може да разчита на него — отвърна Гамът. — Капитан Кенеб…
— Малазанец?
— Да, макар че служи тук, в Седемте града. Изгубил е бойците си, адюнкта, от ренегата Корболо Дом. Тъкмо Кенеб предупреди Блистиг за Малик Рел…
— А, да. А освен капитан Кенеб?
Гамът поклати глава.
— Чувствата ми в момента са за Блистиг.
— Нима?
— Не съм казал какви са чувствата ми, адюнкта.
Тя отново го погледна.
— Съжаление?
— Донякъде и това — призна той с неохота.
— Знаете ли кое най-много притеснява Блистиг, Юмрук?
— Това, че е бил свидетел на избиването…
— Той може да твърди това, с надеждата, че ще му повярваш, но грешиш, ако е така. Блистиг не се е подчинил на заповед на Върховния юмрук. Сега стои пред мен, новия си командир, и е убеден, че не му вярвам. От това заключава, че ще е най-добре за всички заинтересовани, ако го изпратя в Унта, да се изправи пред императрицата. — Отново се обърна към стената и замълча.