Выбрать главу

Умът на Гамът заработи трескаво. Но най-сетне трябваше да признае, че мислите на Тавори достигат до невъобразими за него дълбочини.

— Какво желаете да му кажа?

— Смяташ, че желая да му кажеш нещо от мен? Добре. Че може да вземе капитан Кенеб.

Една от страничните врати се отвори, Гамът се обърна и видя тримата влизащи уикци. Двама от тях все още бяха деца, третият — не много по-възрастен. Макар Юмрукът все още да не ги беше срещал, знаеше кои трябва да са. „Недер и Нил. Вещицата и магьосникът. А момъкът с тях е Темъл, най-големият от младите воини, изпратени от Колтейн с историка.“

Само Темъл като че ли беше доволен от това, че са го призовали да се яви пред адюнктата. Нил и Недер бяха размъкнати, босите им крака бяха почернели от засъхнала кал. Дългата черна коса на Недер висеше на мазни кичури. Ризата на Нил от сърнешка кожа беше оцапана и раздрана. Лицата и на двамата бяха равнодушни. За разлика от тях, бойното снаряжение на Темъл беше безукорно, както и тъмночервената маска на лицето, изразяваща скръбта му, и тъмните му очи, които блеснаха като остри камъчета, щом застана мирно пред адюнктата.

Но Тавори беше спряла погледа си върху Нил и Недер.

— На Четиринадесета армия й липсват магове — заговори тя. — Следователно ще действате в това свое качество.

— Не, адюнкта — отвърна Недер.

— Този въпрос не подлежи на обсъждане…

Нил я прекъсна:

— Искам да се върна у дома. В равнините на Уик.

Адюнктата ги изгледа за миг, след което продължи, без погледът й да трепне:

— Темъл, Колтейн те е поставил начело на уикските младежи от трите племена в Кучешката верига. Какъв е съставът?

— Тридесет — отвърна младежът.

— А колко уикци има между ранените, докарани с кораба в Ейрън?

— Единадесет оцелели.

— Значи всичко четиридесет и един. Има ли магове във вашата част?

— Не, адюнкта.

— Когато капитан Колтейн ви изпрати с историка Дюйкър, прикрепи ли към ротата ви магьосници?

Очите на Темъл пробягаха бързо към Нил и Недер, след което кимна сковано.

— Да.

— А ротата ви разформирована ли е официално, Темъл?

— Не.

— С други думи, последната заповед на Колтейн все още е валидна. — Тя се обърна отново към Нил и Недер. — Вашата молба се отхвърля. Двамата сте ми нужни, както и уикските пиконосци на капитан Темъл.

— Нищо не можем да ви дадем — отвърна Недер.

— Духът на магьосника у нас е замлъкнал — добави Нил.

Тавори бавно примига, без да откъсва очи от тях, после каза:

— Ще трябва да намерите начин да го събудите. В деня, в който влезем в сражение с Ша’ик и Вихъра, очаквам да приложите чародейството си, за да защитите легионите. Капитан Темъл, вие ли сте най-възрастният сред уикците във вашата рота?

— Не, адюнкта. Има четирима воини от клана на Мармота, бяха на кораба с ранените.

— Те обидени ли са от това, че вие ги командвате?

Младежът изправи гръб и десницата му се стегна на дръжката на един от дългите му ножове.

— Не, адюнкта.

Гамът потръпна и извърна очи.

— Тримата сте свободни — отсече след миг адюнктата.

Темъл се поколеба.

— Адюнкта, моята рота иска да се сражава. Ще бъдем ли зачислени към легионите?

Тавори килна глава.

— Капитан Темъл, колко лета сте видели в живота си?

— Четиринадесет.

Адюнктата кимна.

— Засега, капитане, конните ми бойци се свеждат до рота доброволци сети, всичко петстотин. Казано по военному, в най-добрия случай те са лека кавалерия, в най-лошия — съгледвачи и авангард. Вашата рота включва четиридесет уикци, всички от които са по-млади от вас, с изключение на четирима. За похода ни на север, капитан Темъл, вашата рота ще бъде зачислена към антуража ми. Като моя лична охрана. Най-добрите ездачи сред сетите ще действат като вестоносци и съгледвачи. Разберете, не разполагам със сили за конно сражение. Четиринадесета армия е предимно пехота.

— Тактиката на Колтейн…

— Тази война вече не е на Колтейн — сряза го Тавори.

Темъл трепна като ударен с камшик. Успя да кимне сковано, обърна се кръгом и излезе от залата. Нил и Недер го последваха.

— Момчето искаше да занесе добра вест на уикците — обади се Гамът.

— За да заглуши недоволното ръмжене на четиримата воини от Мармота. — В гласа й още се таеше раздразнение. — Кажете ми, Юмрук, как според вас върви в момента дискусията между Блистиг и Тене Баралта?