Отказал бе дори да опита телешкото с картофи, което му беше сготвила; отместил бе чинията си настрана и седеше, втренчен мрачно в отворения отпреде му фотоалбум.
Сара бързо раздигна масата, като гледаше да не го безпокои. Обра остатъка от телешкото от тигана и го изсипа в чиния, покри я с пластмасово фолио и я сложи до яйцата в хладилника, после пусна горещата вода в мивката.
— Сара?
Гласът на баща ѝ беше съвсем прегракнал от мъката, която го душеше от половин година насам, и като го чу, направо ѝ се приплака. Сълзите ѝ постоянно напираха да рукнат, но повечето време успяваше някак си да ги задържи.
Освен когато баща ѝ се разплачеше.
Тогава спиране нямаше. Колко пъти през последните шест месеца се беше случвало да седят двамата прегърнати на дивана и да плачат? Нямаше ли най-после да надживеят станалото? Колко пъти ѝ беше повтаряла майка ѝ, че не бива да скърби цял живот. Животът ти трябва да продължи, разбираш ли ме? На теб тепърва ти предстои да го изживееш и не желая да го прекараш в рев за това, че съм се тръшнала и съм те зарязала.
— Кажи? — стисна Сара зъби против ледения страх в сърцето ѝ.
— Дай ми ще една бира, миличка.
Усети юмрука, който се сви в стомаха ѝ. Преди да почине майка ѝ, баща ѝ никога не пиеше повече от една бира, дори и в най-горещите дни. Напоследък обаче все по-често след първата бира следваше втора, после трета и така нататък. И нямаше смисъл да спори с него. Той просто ѝ казваше да не се притеснява. Извади шишето от хладилника и го сложи на масата, но не можа да се сдържи да не го помоли поне да намали темпото.
— Трябва ли да я изпиеш, татко? — проплака, почти шепнейки.
— Колкото да попритъпя болката, шушко — рече Ед Крейн, придърпа дъщеря си и обви кръста ѝ с мощната си ръка.
Всичко у баща ѝ ѝ се струваше по-едро и по-мощно в сравнение с другите мъже, а това обясняваше и прякора му Големия Ед, с който го наричаха всички, освен майка ѝ. Беше висок, широкоплещест мъж, с нозе мощни като дънерите на кленовете и със захват, който можеше да я смачка, ако не внимаваше. Но той винаги бе внимателен с нея, както и сега ръката му нежно я обгръщаше.
— Гледай майка ти каква красавица беше в сватбената си рокля — посочи ѝ той снимката. — Виждала ли си по-голяма хубост от нейната?
Сара нямаше никакво желание да разглежда отново тези снимки, тъй като от тях само ѝ домъчняваше повече. Ако желаеше нещо, то беше баща ѝ да прибере албумите и да заживее отново. Но това, сегашното, се повтаряше вечер подир вечер: не се хранеше, не спеше.
Само скърбеше.
А ето, че сега искаше още една бира.
Съвсем ясно ѝ ставаше и как ще свърши: щеше цяла нощ да пие, а на сутринта щеше да ѝ се заизвинява и да ѝ се кълне, че повече нямало да се повтори.
И за известно време пак щеше да влезе в ролята си на неин баща.
Но само докато пак му се припиеше бира, после втора, и накрая излизаше да пие някъде цяла нощ.
Изсули се притеснено от прегръдката му:
— Не съм си написала домашните.
Ед въздъхна дълбоко:
— Как ще те отгледам бе, дъще? Без майчица…
Гласът му притихна, а тялото му сякаш се спаружи от безсилие.
Като стоиш трезвен и се грижиш за фермата, идеше ѝ да му каже. Аз сама ще си се отгледам, ти само за фермата имай грижа. Вече съм на четиринадесет и се справям отлично. Но нищо не рече, ами се върна на мивката да измие посудата.
Бършеше последната чиния, а в това време баща ѝ отвори хладилника и си взе поредната кафява бутилка от онези, които чакаха винаги в готовност най-отзад на горния стелаж.
— Стига вече, татко — сами излязоха думите от устата на Сара. — Недей пак да почваш. — И сълзите, които с толкова труд бе задържала, се застичаха по бузите ѝ.
— Не се бой, шушко — отвърна Ед. — Няма да прекаля като миналия път. Престани да се тревожиш и върви си пиши домашните.
— Много те моля — изхлипа насреща му Сара. Ами ако следващия път превърти и повече не се прибере у дома? Как ще се оправя сама?
— Не ми стой на главата — отвъртя Ед капачката и я хвърли към торбата с боклука, но не улучи. — Хайде върви да си пишеш домашните.
Сара вдигна поглед към тавана:
— Помогни ми, мамичко — прошепна. — Моля ти се, помогни ми. Кажи ми какво да направя.
Пое дълбоко дъх, обърса сълзи с кърпата за чиниите, окачи я да съхне на куката ѝ, качи се в стаята си и остави баща си да се бори с личните си демони.