— Жителите на градчето ни са християни и тук няма място за такива като Бетина Филипс.
Сара забеляза, че и изражението на Мич е непоколебимо.
— Забранява ти се да разговаряш с нея извън часовете по рисуване — продължи Анджи. — В нашия дом, и във всеки уважаващ себе си дом в Уоруик, избягваме, доколкото се може, да я споменаваме.
Сара буквално не можеше да повярва на ушите си, но приемната ѝ майка не бе свършила:
— В неделя в черквата ще имаш възможност да се пречистиш духовно.
— Не… не разбирам — остави най-после вилицата си Сара. Съвсем ѝ се отяде. — Тя ми е учителка и ние си говорихме само за… — Гласът ѝ се изгуби, но погледите пак бяха впити в нея и нямаше съмнение, че трябва да продължи. — Само за рисуване — успя да прошепне с нещо, което дори на самата нея ѝ прозвуча като оправдание.
— Хубаво де. Ще ти го кажа с прости думи — насочи вилицата си към нея Мич. — С тази жена можеш да разговаряш само дотолкова, доколкото е необходимо, за да преминеш по предмета ѝ. И нито дума повече. Никакви други приказки с нея или за нея. Не трябва да я поглеждаш дори. Дотук ясно ли ти е?
Сара отпусна ръце в скута си:
— Да, сър — прошепна.
— Господи Боже мой, Анджи! — възкликна Мич, без да престава да гледа злобно Сара. — Само това ни липсва: туй момиче да попадне под влиянието на Бетина Филипс!
Анджи положи утешително дланта си върху ръката му, при което само след секунда той тръсна възмутено глава и възобнови вечерята си.
По лицето ѝ се четеше пълно одобрение за думите на съпруга ѝ и предупреждение Сара да се вслуша в онова, което току-що ѝ беше казано.
Хвърли око и на Тифани, но тя само завъртя глава и се загледа настрана.
Посланието им беше ясно и категорично:
На Сара ѝ се забранява да разговаря с единствения отнесъл се човешки с нея жител на Уоруик.
* * *
Лили Дънигън направи опит да се съсредоточи върху кръстословицата, докато мъжът ѝ четеше вечерния вестник, но тишината в дома им я притесняваше.
Прекалено тихо беше.
И това ѝ пречеше да се концентрира.
Освен всичко друго, Ник се бе явил на вечеря в необичайно повишено настроение. Изяде си всичко, което му сипа, после се скри в стаята си да си пише домашните.
Оттогава и гък не беше чула оттам.
Нищо чудно, че не можеше да се съсредоточи: обикновено по това време гласовете в главата му така пощуряваха, че той или се разреваваше, или почваше да блъска глава о стената — всичко, което можеше да ги заглуши. А ето, че тази вечер беше коренно различен.
Дали пък не са улучили най-после подходящото лекарство? И какво изобщо става? Предаде се и отмести кръстословицата:
— Отивам да видя Ник.
Шеп Дънигън почти не вдигна поглед от вестника си:
— Никога няма да стане нормален, ако не започнеш да се държиш с него като с нормално дете.
— Само да го погледна какво прави.
Шеп въздъхна тежко и се зае да прегъва вестника на нова страница.
Лили се качи тихо по стълбите и почука на вратата на Ник.
— Влез! — обади се той отвътре.
Лили отвори и надникна. Ник седеше на бюрото си и пишеше в някаква тетрадка, захваната със спирала.
— По какво учиш?
— По химия — рече Ник. Дописа нещо върху листа и остави химикалката. — Свърших.
— Ама съвсем ли? — влезе в стаята и поседна плахо на ръба на леглото му. Колкото и да се беше молила някой ден да види Ник да се държи така нормално, някак си не можеше да повярва, че пред очите ѝ е един нормален тийнейджър, чийто най-голям проблем е размерът на домашното.
— Не, за жалост — отвърна Ник, пъхна дебелия учебник по химия в раницата и извади опърпана книжка в джобен формат. — Тепърва трябва да пиша реферат по тоя роман.
Лили се подвоуми дали да не го остави на мира, но въпросът изскочи някак от само себе си от устата ѝ:
— Гласовете няма ли ги тази вечер?
Ник извъртя стола така, че да я погледне в очите:
— Най-странното е, че съвсем ме оставиха на мира.
— Ама наистина ли? Значи сме налучкали най-после точната доза от точното лекарство!
Ник сви рамене и отклони погледа си.
Очевидно криеше нещо от нея.
— Какво има, Ник?
— Нищо. — Ник взе да се върти насам-натам на стола си — нервен тик, който ѝ подсказа, че я лъже.
— Има нещо. — Пресегна се и хвана стола да спре да се върти. — Да не би да вземаш и някакво друго лекарство?
— Не — рече, но все още избягваше да срещне погледа ѝ.
— Какво тогава?
Ник се поколеба, но най-после отрони с озадачен поглед:
— Стана една странна работа.
Лили се стегна, готова да чуе и най-лошото.
— Появи се едно момиче.
Момиче ли? Всичко друго беше очаквала да чуе, но не и това.
— Момиче? — повтори. — Запознал си се с някакво момиче?
— Е, не съм се запознал съвсем. Отскоро е тук. Живее у Гарви. Казва се Сара Крейн.
И Лили беше чула, че Анджи Гарви е поела приемно дете.
— И кое му е странното?
Ник отново се подвоуми и Лили се уплаши да не би да млъкне окончателно. Той обаче взе, че се захили:
— Ами, щом тя се появи, гласовете млъкват.
Лили изпусна дъха, който неусетно бе задържала.
— В какъв смисъл „млъкват“?
— В буквалния. При появата ѝ престават да ми крещят.
— За мен това не е странно, а по-скоро чудесно — обяви Лили. — Какво друго ще ми кажеш за нея?
— Нищо не мога да ти кажа — погледна я Ник. — Още не съм се запознал с нея.
— Е, щом на теб ти е по-добре, и на мен ми е по-добре — стана Лили. — Така че вземи да се запознаете, окей?
Надвеси се и го целуна по темето:
— Оставям те да си пишеш домашните.
— Окей. Лека нощ.
Лили се върна във всекидневната, взе кръстословицата, но сега не тишината, а огромната новопоявила се надежда ѝ пречеше да се съсредоточи.
— Разбра ли? — рече на Шеп и пак заряза кръстословицата.
— Кое? — погледна я с безразличие Шеп.
— Ник е срещнал някакво момиче.
Шеп свали вестника и я изгледа продължително.
— Но не това е важното. Най-хубавото е, че в нейно присъствие гласовете му замлъквали.
При невярващия вид на Шеп Лили си позволи най-после, след толкова дълго време, да се засмее.
— Будалкаш ли ме?
Лили само завъртя глава.
— И как се казва?
— Сара Крейн. Току-що постъпила в училището им.
По лицето на Шеп пробяга сянка. След секунда мълчание бащата се изправи.
— Отивам да си поговоря с Ник.
Стомахът на Лили се сви на топка. Само това оставаше: да се качи мъжът ѝ горе и да се скара на Ник…
Но какво може да направи тя? Шеп си е Шеп и тя може само донякъде да опази сина си от баща му. Лили прехапа език и го изгледа как се качва по стълбите.