— Сара? — обади се и Мич с остър тон и така я прониза с поглед, че Сара се уплаши да не е разчел мислите ѝ.
Заби очи пред краката си и ускори крачка, но колкото повече приближаваше черквата, толкова по-студено ѝ ставаше.
Освен това усети, че всички я наблюдават най-внимателно.
Че я преценяват.
И я осъждат.
Идеше ѝ да се извърне и да хукне нанякъде — където и да било — само да се скрие от този странен студ, който я пронизваше.
Но не можа да се сети за подходящо място.
А пък и много по-страшни работи си преживявала, укори се на ум. Най-обикновена черква. Какво толкова ѝ се плашиш.
Пасторът — в дълго бяло расо и черен епитрахил със сребърна бродерия — чакаше на стъпалата пред черквата и кимаше лично на всеки влизащ енориаш.
Дланите на зъзнещата на стъпалата зад Зак и Тифани Сара взеха да лепнат, щом Анджи Гарви се приведе и зашепна нещо на ухото на пастора.
Пасторът изслуша Анджи, след което насочи вниманието си към Сара, после кимна и семейство Гарви се изнизаха един по един в черквата. Мич я представи на преподобния Кийнър, но Сара се опита да избегне както погледа му, така и допира с протегнатата му ръка дотогава, докато Мич не я стисна болезнено за лакътя, а студените пръсти на пастора се затвориха около дланта ѝ.
Огледа дълбоките бръчки по слабото лице на пастора, а ледените му очи я пронизаха така, сякаш надничаше в душата ѝ.
Надничаше и ненавиждаше онова, което съзираше там.
— Добре дошла — каза ѝ.
Тя прибра ръката си в джоба, но не беше убедена, че изобщо някога ще я стопли. И въпреки че Мич я побутваше към вратата, успя да се запъне на място:
— Нещо… нещо не ми е добре — рече.
— Идвай — сграбчи я Тифани за ръката и я преведе през тясното преддверие в Божията обител.
Единствената светлина се прецеждаше през двата високи, тесни стенописа от двете страни на олтара; оловните им стъкла хвърляха плетеница от сенки върху провесения от самия олтар тънък метален кръст.
А провесен от кръста беше самият скелетоподобен Христос с уста провиснала във вечния стон на безпомощна агония.
Сара потръпна и затвори очи.
От невидимите високоговорители се изтърколи басов, пулсиращ органов акорд, после облеченият в черни роби хор излезе от страничната врата и насяда по местата си, а Сара последва членовете на семейство Гарви до тяхната пейка. Повечето от хористките ѝ се сториха познати — момичетата, които се хранеха заедно с Тифани в столовата.
И ето че, както и в училище, всички до една пак впериха погледите си в нея.
Сара пое дълбоко въздух, зарече се да не им обръща внимание и се озърна да види дали Ник е дошъл.
Не го видя никъде в пълната с народ черква.
Но накъдето и да погледнеше, всички очи като че бяха насочени към нея.
И всички сякаш шушукаха по неин адрес, без да я изпускат от око.
Разпозна и неколцина свои учители, и преподавателя по физическо, дори и жената, която бе видяла да излиза с колата си от дома на Бетина Филипс.
Жената седеше до Конър Уест — един от приятелите на Зак.
Всички знаеха прекрасно коя е тя и искаха лично да я огледат.
Някои ѝ се усмихнаха, но усмивките им бяха студени и не им пречеха да си шушукат помежду си.
Откъде е?
Коя е?
Приемното дете на Гарви.
Баща ѝ убил човек.
И нея се опитал да убие.
След училище остава при Бетина Филипс в класната ѝ стая.
— Изправѝ се — изсъска ѝ Анджи. Сара се извърна напред и забоде очи в гърба на предната пейка.
Е, какво толкова — черква, рече си. Голяма работа.
Получило отнякъде невидим знак, цялото паство изведнъж се изправи и отвори сборниците с химните. Повтаряйки с леко закъснение действията им, и Сара се надигна, намери сборника и взе да отваря уста, все едно и тя участваше в последвалите две протяжни песнопения. Накрая пасторът се изкачи на малкия амвон високо над черкуващите се и заговори.
Сара се опита да схване думите му, но мисълта ѝ неволно се връщаше към провинциалната черквичка, където сега бяха всичките ѝ доскорошни приятелки, които пееха изпълнени с радост песни, полюляваха се усмихнати в ритъм и предвкусваха угощението след всяка неделна служба, на което всеки донасяше по нещо за ядене от дома.
Стомахът ѝ се сви от носталгия.
Най-неочаквано гласът на преподобния Кийнър стана по-силен и рязък и той така тресна с ръка по амвона, че Сара подскочи на пейката, при все че седеше някъде към средата на черквата.