Или Шеп да започне да прекарва повече време със сина си?
Откакто изписаха за последно Ник от болницата обаче, Шеп сякаш нямаше никакво време за Ник, а когато бяха заедно дума не обелваше на момчето, което, вече четиринадесетгодишно, имаше според нея далеч по-голяма нужда да общува с баща си, отколкото с майка си. Но с всеки изминал ден и седмица Шеп затъваше все повече в работата си. И пак я прониза право в сърцето като ледокоп онази мисъл, която постоянно потискаше, но винаги изтърваваше в тъмното преди зазоряване: Той вече не се интересува от Ник. Собственият ми съпруг е престанал да се интересува от сина си.
Нещо, което тя в никакъв случай не биваше да допусне — особено като имаше предвид, че Ник ставаше все по-зле всеки ден.
Ще си поговори с Шеп, когато той се прибере. Пак ще се опита да му поговори.
Засега обаче само ще притиска Ник в обятията си, ще го люлее и ще си мечтае нещата — много неща — да са другояче.
* * *
Големия Ед Крейн се прицели с разфокусиран поглед, ръгна топката бияч с щеката, но така и не успя да уцели. За втори път подред. Захвърли ядно щеката върху масата и се върна, полюлявайки се, на бара.
— Дължиш ми два долара, пич — викна подире му хлапакът с шапката с емблема на „Джон Диър“.
— Дай ме под съд — измърмори Ед, нацели ъгловото столче на бара и се напъна да фокусира погледа си върху барманката: — Сипи един бойлърмейкър1 за из път.
Кристин само го изгледа над крана за бирата:
— Май ти стига за днеска, Ед.
— Ти какво? Отрязваш ли ме? — усети той как войнствеността му се надига като лава.
— Мисля, че ти е време да пиеш едно кафе — рече Кристин и плъзна току-що налятата халба бира в противоположната посока, после наля от каната до крана голяма чаша горещо кафе и я постави пред Ед. — Освен това е редно да платиш на оня младеж двата долара. Би си те по всички правила.
— Нямам пари — размаза се Ед в пиянско самосъжаление. — Нищо вече си нямам. — И обърса лице с длан. — А имах… всичко, преди да умре Марша. Вече нямам нищичко.
— Ама ти, друже, голям късмет си извадил — рече някакъв мъж в лекясан работен гащеризон. — Всички жени са курви. Вземат ти парите и ти отнемат душицата. Де да можеше и моята да пукне скоро, че да ме остави на мира.
Ед отстрани чашата с кафе, извъртя се на стола си и го изгледа навъсено:
— Марша не беше такава.
— Ти така си мислиш — отвърна оня, без да обърне внимание на заплашителната нотка в гласа на Ед. — Каква друга може да е била? Нали ти викам, че всичките са кучки. Ти сам призна преди малко, че си останал без нищо. Ама защо? Щото те е одрала жив и те е оставила да се мъчиш като грешен гявол.
— Марша не беше такава — повтори Големия Ед, обаче очите му се стесниха, а десният му юмрук се сви заплашително. — Такава като нея никъде няма.
— Да бе, такава голяма курва, имаш предвид — изхили се гадно оня. — А и дъщеря ти върви по нейните стъпки. И тя ще е поредната гадна ку…
Ед се пресегна рязко, грабна предницата на гащеризона му и го придърпа толкова близо към себе си, че видя паниката в очите му:
— Ти боя ли си търсиш? — изръмжа.
— Ей! — викна Кристин и извади иззад тезгяха охлузена бухалка за бейзбол. — Я вие двамата да мирясате, че да не взема да ви укротявам аз.
Ед блъсна човека назад, той залитна за миг, после падна от столчето си и тупна на пода. Взе да псува разпалено и да се мъчи да се изправи с помощта на един от редовните клиенти, който пиеше в „Пред камината“ с напразната надежда да изпрати Кристин до апартамента ѝ над заведението след края на работното ѝ време.
— Край за днеска — въздъхна Кристин и засили осветлението на макс. — Допивайте, каквото ще допивате, и да ви няма. — Малобройната клиентела запротестира, но тя не им обърна внимание, ами се зае с Големия Ед Крейн: — А ти моментално се пръждосвай. — Оттам леденият ѝ поглед се прехвърли и на мъжа, който само допреди секунди беше седял до Ед: — И ти също. — Изобиколи иззад бара и взе да ръга Ед в ребрата с бухалката. — Хайде, чупка!
— Ей! — обади се младежът откъм масата за билярд. — Ами мойте два долара?
— Твой проблем са си — подхвърли му през рамо Кристин и заизтиква двамата мъже през външната врата. — Заминавайте си у дома.
Блъснат право в лицето от ледения септемврийски въздух, Ед взе да рови из джоба за ключовете и тръгна, залитайки към колата си. Хич не му се прибираше: у дома вече не го чакаше нищо, освен празнота, скръб и ужасна самота.
А таверната „Пред огнището“, като всяка друга кръчма, предлагаше топлина и развлечения.
— Курва е била! — провикна се оня в гащеризона, отминал надолу по тротоара. — Радвай се, че си се куртулисал.