Воят се засили, безумният смях стигна до кресчендо и пулсиращият череп на Ник всеки момент щеше да гръмне, но в този миг кучето се пръсна с кървавочервен взрив, който закри всичко останало от очите му.
Ник Дънигън изскимтя от ужас пред ада, в който пропадаше, и се замоли за спасение.
Спасение за самия него си, но и за виещото куче. И ето че видението взе да избледнява и бесният кучешки вой постепенно премина в мъртвешко гъргорене.
* * *
Двукратното пляскане с ръце на станалата от катедрата си Бетина Филипс стресна Сара:
— До края на часа остава малко, така че почвайте да разчиствате масите и да прибирате нещата си.
Очите на Сара се преместиха от учителката към стенния часовник: ама наистина ли беше минал целия учебен час? Та тя почна да работи само преди няколко минути! Но с часовника не можеше да се спори: последният за деня звънец щеше да бие само след минути!
Оттам погледът ѝ се сведе към разстлания пред нея лист.
Не, рече си. Това не съм го нарисувала аз! Няма начин!
* * *
Тишината обгърна като плащеница Ник и окончателно изтри халюцинациите му така, както прекъсна и гласовете в главата му. Това обаче не пречеше на затворилия очи Ник все още да вижда завинаги запечатилия се в съзнанието му образ на умиращото куче. Напъна се да го прогони заедно с напрегнатостта, стегнала всички мускули на тялото му. Остана да седи неподвижно, с изпънат гръбнак, с вперен в една точка поглед. Усети, че съучениците му го гледаха и си зашушукаха по негов адрес, но му беше безразлично. Искаше само едно. Едно-единствено нещо.
Да види Сара Крейн.
Трябваше да я види.
* * *
Шокът от нарисуваното я изтресе със силата на бейзболна бухалка и Сара не можа да откъсне очи от творбата си.
Дъхът ѝ спря при вида на оцветения в сепия образ на пищящия мъж, пъхнал ръце в устата на побеснялото от болка куче, чиито вътрешности се бяха разлетели от корема му и разсипали по окървавената маса. В ръката си мъжът държеше скалпел, от който капеше кръв, а острието му отразяваше слънцето, нахлуващо през високите прозорци зад гърба му.
Постепенно цялото ѝ тяло се вдърви. Как е могла да го нарисува? А и какво ще каже Бетина Филипс, като види какво е направила? Сгъна мигновено картината на две, та никой да не мерне какво е сътворила, и взе да мисли трескаво.
— Имате ли въпроси? — обърна се госпожица Филипс към класа.
Звънецът би и всички се устремиха към свободата, предлагана от края на учебния ден.
— Оставете рисунките си на катедрата — опита се да надвика създалия се шум учителката. — И не забравяйте да си напишете имената.
Учениците се струпаха около вратата на класната стая. Единствена Сара остана назад, сгъна повторно рисунката и я напъха в раницата си.
Няма да покаже тази рисунка никому. На когото и да било.
Но още преди мисълта да се оформи в главата ѝ, Сара си даваше сметка, че няма да изпълни докрай намерението си.
Поне един човек ще я види.
На всяка цена трябва да намери Ник.
И то веднага.
* * *
Ник усети, че нещо не е наред в мига, в който видя слизащата по главното стълбище Сара. Лицето ѝ беше посивяло, куцането ѝ бе по-подчертано от всякога, но тя и дума не обели, а го изчака да отвори пред нея тежката външна врата и да излязат на яркото слънце пред училището.
— Какво има? — попита я след като първо пое раницата ѝ и двамата тръгнаха по тротоара. — Да не ти е лошо?
Сара пое глътка живителен студен въздух и завъртя глава:
— Случи ми се нещо в часа по рисуване. Ама нещо адски странно! Нали ти разправях за това, че се бях потопила в една картина дотолкова, че нямах никакъв спомен как съм я нарисувала?
Пулсът на Ник се учести, но той само кимна безмълвно.
— Днешната ми рисунка беше още по-гадна от предишната — каза Сара. Стигнаха до ъгъла, пресякоха и продължиха по пътя си. — Отвратителна. — И Сара чак потръпна. — По-отвратителна не можеш да си представиш.
Ник се спря и се извърна към нея:
— Предаде ли я?
— Ти, какво, майтап ли си правиш? — забели очи Сара.
— Къде е? — попита Ник и по необичайно дългото забавяне от страна на Сара веднага усети, че я носи. — Дай да я видя.
Погледите им се срещнаха за миг и му се стори, че тя ще се запъне. Но тя, вместо да завърти глава, я килна към раницата си: