И без да вдигне очи, Сара усещаше, че всички погледи в момента са впити в нея и направо почна да се задушава от беса на Анджи и омразата на Тифани и Зак.
— Унизителна история — изплю Анджи.
— Добре де, Сара какво е направила? — излюбопитства Зак. — Наистина ли е убила кучето на Конър?
— Дан още не знае със сигурност — отговори Анджи. — Но затова пък ето какво е направила! — И хвърли рисунката на Сара на масата, а Тифани се задави при вида на окървавеното куче.
— Ега ти ужаса — прошепна Зак. — Адски гадно!
— Не давам повече да ми спи в стаята — каза Тифани и вдигна очи от картината да погледне майка си. — Хич и не си мисли, че ще ме принудиш!
— И какво по-точно стана? — не обърна Мич внимание на Тифани, поне за момента. — Кой друг беше там?
— Двама приятели на Конър — отговори Анджи, после млъкна за миг. — И Ник Дънигън.
— Ник Дънигън? — повтори Мич. — Той, че е откачен — откачен е, но не съм чул да вреди някому, освен на себе си. Пък и какво общо има тая рисунка с него? Сара я е нарисувала след като се е случила случката, така ли?
— Нарисувала я е преди да умре кучето — подчерта Анджи. — Чак после изкормили кучето, но тъкмо така, както го е нарисувала нашата малка художничка!
— А кой държеше ножа? — попита Зак. — Сара?
— Точно там е работата, че не е имало никакъв нож — каза Анджи и пак изгледа Сара. — Поне никой не е видял нож, нито са намерили такъв.
— Хайде стига, Анджи — изгълта на един дъх половината си бира Мич. — Как е умряло кучето според теб, след като никой не е имал нож… Или скалпел, като на картината, да речем?
— Магия — отсече мрачно Анджи Гарви.
— Ти пък сега… — поде Мич, но Анджи го прекъсна:
— Нарисувала е картината в часа при Бетина Филипс и само след половин час всичко се сбъднало! Точно така, както го нарисувала!
— Ами че нали и ние точно това рекохме снощи — изсъска Тифани. — Че злото, което е поразило баща ѝ и майка ѝ, ще я стигне и нея.
— Престанете с тия глупости… — пак се опита да каже Мич, но този път дъщеря му го пресече.
— Няма да престана, докато тя не се махне оттук — продължи да беснее Тифани. — Не я ща повече в стаята ми и никой не можа да ме накара да я приема насила!
А Зак извърна картината към себе си да я разгледа по-отблизо.
— Ама то това куче наистина прилича на Кинг… Тя откъде е знаела той как изглежда? И как е накарала оня, лудия Ник, да… — И сам се надсмя на думите си: — Няма значение. Той все пак си е луд, нали? — И погледна към майка си: — Добре де, какво ще я правим в такъв случай?
На Сара изведнъж ѝ се стори, че е станала невидима.
Как могат да говорят така по неин адрес, все едно нея изобщо я няма? Но все пак премълча и зачака да чуе какво ще кажат по-нататък.
— Смятам да се обадя на Кейт Уилямс — обяви Анджи. — Да идва и да си я взима.
Сърцето на Сара подскочи при тази неочаквана надежда. Нима е възможно — ама наистина възможно? — да не остане тук дори само за още една нощ?
— Чакайте сега — възпря ги Мич. — Дайте да се поуспокоим и да премислим.
— Татко! — изпищя Тифани. — Как можеш да оставиш тази… това нещо да живее у дома ни? След всичко, което направи?
— А ти да не мислиш, че парите растат по дърветата, а? — засече я Мич, после пак се извърна към жена си. — Нали по едно време ти споменах, че искам телевизор с голям екран за спалнята ни? Бях намислил да те изненадам, но ще трябва отсега да ти кажа. Ще го докарат утре. И ще го платим тъкмо с издръжката, която ни дават за нея. — Анджи само кръстоса ръце пред гърдите си и изгледа вбесена своя съпруг, но на Мич дори не му трепна окото. — От самото начало си знаехме, че ще ни изпратят дете със сериозни проблеми. Така че не виждам защо случилото се трябва сега да ви изненадва.
Обадѝ се на Кейт Уилямс, молеше се наум Сара. Обадѝ ѝ се, умолявам те.
— И на мен ми е не по-малко неприятно да я търпя у дома ни, но финансите ни са планирани предвид приходите, които окръгът ще ни плаща за това, че я държим, така че нямаме друг избор, освен да стиснем зъби и да я търпим.
— Ти да не би да си вярваш! — надигна се от масата Тифани.
За пръв път Мич се почувства в небрано лозе:
— Добре де, ще я настаним да спи на тавана или нещо такова — предложи, но Тифани му обърна гръб.
— Заключвам вратата на стаята си — обяви Тифани — и не ми пука къде ще спи тя, стига да не е в близост до мен! — Фръцна се, и напусна стаята и само след секунди Сара я чу да тропа ядно по стълбите.
Вратата на стаята ѝ се затръшна.
А на Сара изведнъж ѝ се зави свят. Ами сега? Къде ще отиде? Ама и те защо не вземат да се обадят на Кейт…