Мъглата се стелеше по огромните прозорци на бившата зимна градина, та вместо да види просторната почти замръзнала ливада, стигаща чак долу до заледеното езеро, Бетина съзираше в прозорците само собственото си отражение, което за част от секундата почти ѝ заприлича на нечие друго — на жена, която Бетина разпозна като себе си, но която в момента не се намираше в безопасност вътре в къщата, а се губеше из мъглата навън.
Престани, Бетина, рече си. Стегни се. Просто вършѝ онова, за което дойде тук.
Сложи папката върху рисувателната маса, отвори ципа и извади рисунките на учениците от изминалия ден.
Най-отгоре бяха онези от последния час, с класа на Сара Крейн. Бетина ги прехвърли набързо, търсейки приноса на най-добрата си ученичка към тазвечерната ѝ работа.
Но не намери нищо.
Обичайната сбирка от рисунки, от безлични до едва разбираеми, но нищо от Сара.
Какво е станало? Сара присъстваше в часа и колкото и труден да се беше оказал натюрмортът за повечето ѝ ученици, поне на Сара не се предполагаше да създаде проблеми.
Но очевидно не си беше предала работата в края на часа.
Някъде към средата на купчината рисунки изведнъж застана нащрек.
Миг след това отнякъде над нея долетя мощен трясък и Пайуакет мигновено хукна на разузнаване.
Рефлексът ѝ обаче — внезапното стягане на всичките ѝ мускули и приливът на адреналина в кръвта ѝ — бе предшествал трясъка.
Само с част от секундата, но това не ѝ пречеше да е убедена, че беше усетила шока преди да чуе звука.
Това пък как стана?
Придърпа пуловера по-плътно около себе си и тръгна подир Пайуакет, но се поколеба. Дали пък да не се обади в полицията и да остане да ги изчака тук, докато…
Докато какво? Какво всъщност ще каже на полицаите? Че нещо в къщата ѝ не е наред и че е чула някакъв трясък горе, като от нещо паднало? Ами то цял град знае, че живее с пет животни. Да не очаква полицията да дойде да разследва някоя строшена ваза само защото я е страх да отиде сама да я види в собствения ѝ дом?
Пък и дори наистина нещо да не беше наред — дори наистина да има някой друг в къщата — Купър и Роки щяха да се съдерат от лаене.
Роки!
Ама, разбира се, че е бил той. Роки — оказал се по-непохватен и от Купър в най-лошите му дни — сигурно се е опитал да се качи със скок на леглото ѝ, но е успял само да се тресне в нощното ѝ шкафче.
И все пак, преди да тръгне да проучва станалото, Бетина се върна в кухнята, където завари Купър все ще на пост пред вратата към зимника.
— Хайде, Куп! Да вървим да видим какви ги е надробил Роки.
Големият пес обаче не помръдна.
— Моля ти се!
Купър се подвоуми, хвърли нов подозрителен поглед на вратата за мазето, после се изправи и последва Бетина до началото на стълбището. Но вместо да изтича както винаги напред, тази вечер кучето изчакваше на една-две крачки зад нея, а когато стигнаха първата площадка, май вече беше готово да се върне обратно.
Дали не беше чул нещо?
Бетина също спря и се ослуша.
Нищо.
Нищо, освен пипалото студен въздух, което като че се спусна отгоре ѝ и от повея кожата на Бетина настръхна, а Купър тихо изръмжа.
— Да вървим! — настоя Бетина, но и се запита дали думите ѝ са адресирани към кучето или към самата нея.
Стигна до етажа, но взе да усеща нещо ново: въздухът беше влажен и миришеше на плесен.
Като в мазето.
Сърцето ѝ се канеше да излети от гърдите. Какво става?
— Може някой прозорец да се е счупил — прошепна на глас. Но дори в собствените ѝ уши думите прозвучаха неубедително.
На горния край на стълбището сивият тигров котарак Форлорн — едноушко с нещастен вид, заради който Бетина му беше дала точно това име7 в мига, в който го видя — така се беше вторачил в стената, че Бетина неволно проследи погледа му.
И пак нищо не видя.
Гола стена, без нищо по нея, което да заслужи вниманието на един котарак. Грабна го и притисна към себе си топлото му тяло, но дори и то не я съгря насред мразовития дълъг коридор.
Нито една врата не беше отворена.
А все още не беше видяла две от животните.
Тръгна по коридора, взе да се ослушва пред всяка врата, после пъхаше ръка да светне лампата, преди да отвори вратата докрай.
Стаите до една бяха празни.
Нищо необичайно не забеляза.
Но и нищо сякаш не беше така, както трябва.
В мига, в който затвори вратата на синята спалня, тишината на къщата се наруши от джафкането на Роки и само след секунда малкият териер изприпка надолу по стълбите от третия етаж. Втурна се по коридора и така се хвърли в обятията на Бетина, че насмалко да я събори, а освен това си докара и злобно съскане от Форлорн.