Франк ги гледаше изненадано.
— Той не може да е чак толкова лош, Ади. Най-малкото, което може да направи Доминик, е да бъде честна и с него. — Франк се намръщи замислено, съзнавайки, че Доминик трябваше да даде немалко обяснения през следващите два дни. Вече имаше два обета, които тя трябваше да развали, преди да напусне Даусън Сити. Погледна Доминик с бащински израз на лицето. — Колкото по-бързо приключиш с това, толкова по-добре ще се почувстваш — каза той.
Доминик го гледаше безмълвно. Дълбоко в себе си тя знаеше, че Франк беше прав. Но мисълта да изтърпи отново присъствието на Джек Скрогинс караше коленете й да треперят. Тя вяло му кимна в отговор.
— Не може да отиде сама, Франк — каза Ади с нетърпящ възражение глас и застана с решителен вид до Доминик.
Франк въздъхна примирено. Явно Ади си бе съставила определено мнение за този мъж. Но той нямаше да остави бременната си жена да се занимава с един непознат — особено ако той наистина бе толкова неприятен.
— Добре — каза Франк. — Ще дойда с теб — той погледна към Доминик, после се обърна отново към Ади. — Ти ще останеш тук и ще си почиваш. Има за какво да се погрижиш — той посочи към корема й, за да поясни значението на думите си. И тъй като тонът му не оставяше място за спор, Ади покорно се съгласи.
— Благодаря, Франки — добави тя с нежна усмивка.
Бузите на Франк се зачервиха. Той прочисти гърлото си и погледна към Доминик.
— Хайде да приключим с това! — каза той и грабна палтото си от закачалката до вратата.
Доминик отново бе обхваната от паника, но се постара да прикрие това и смело последва Франк навън.
— Къде мислиш, че може да е Хенри? — попита тя, опитвайки се да върви в крачка с него.
— В магазина на Джими — отговори Франк. Знаеше това, защото през деня бе срещнал Хенри и той му бе казал, че има намерение да отиде в магазина, за да купи на Доминик сватбен подарък. Така нареченият магазин на Джими бе най-големият и най-хубав магазин в Даусън Сити. Там можеше да се купи всичко — от екзотични плодове до модни списания. Както и в другите магазини в района на Юкон обаче, цените бяха високи до небето. Фунт тютюн струваше седем долара и петдесет цента, яйцата бяха по един долар, галон мляко струваше тридесет долара. За значителната сума от петдесет долара можеше да се купи бутилка уиски или томче на Шекспир.
— Чувствам се ужасно заради Хенри — каза Доминик почти на себе си, но Франк я чу.
— Не би било честно да се омъжиш за него, след като обичаш друг.
Доминик бе изненадана. Не очакваше, че Ади ще каже на Франк за Коул Хоукинс. След това си спомни, че двойките, които се обичат, нямат тайни един от друг, а също и никой от тях не изоставяше другия в беда. На излизане от хотела ги посрещна леден вятър. С всяка изминала минута ставаше все по-студено и дъждът започваше да прилича на лапавица. Доминик си помисли дали нямаше да завали сняг, който да попречи на пътуването й. Мисълта да остане в Даусън Сити още един ден — даже и една минута повече — я изпълваше с отчаяние.
Когато стигнаха до магазина на Джими, те бързо влязоха вътре, за да се скрият от лошото време. Както обикновено, магазинът бе пълен с хора. Доминик свали качулката си и потърка длани една в друга, опитвайки се да се стопли. Преди да успее да се огледа наоколо за Хенри, груб и нежелан глас достигна до ушите й.
— Това ти ли си бе, сладурче! — викаше Джек от другия край на магазина. Той захвърли новия чифт панталони, който разглеждаше, и се завтече по пътеката между рафтовете. Имаше намерение да купи изцяло нов комплект от дрехи за сватбата си, но в момента нищо друго не бе по-важно от това да разбере защо бъдещата му невяста се разхожда в компанията на чужд мъж.
Доминик нададе вик на изненада и се опита да се скрие зад Франк. Видът на Джек, който се бе втурнал към нея, я изпълни с ужас. За щастие Франк не се отдръпна — напротив, той сякаш бе започнал да разбира, че тя действително се нуждае от защита.
Франк гледаше с учудване мъжа, който бързаше към тях. Ади и Доминик не го бяха обрисували достатъчно добре, тъй като той изглеждаше доста по-зле от представата, която Франк бе успял да си изгради от описанието им. Когато Джек Скрогинс се изправи пред тях, Франк разбра и какво означаваше изразът на лицето му — на него бе изписана ревност в най-чист вид.
— Ти к’во правиш с друг мъж? — попита Джек. Той проточи врат така, че да може да вижда Доминик, докато тя се опитваше да се скрие зад гърба на другия мъж. Не обръщаше внимание на Франк и продължаваше да гледа втренчено Доминик със сивите си очи. — Това не е редно. Ти си моя жена!
Франк не помръдна от мястото си. Почти съжаляваше, че не бе взел пушката си. Надяваше се, че нямаше да има нужда от нея, и затова я бе оставил в стаята на хотела.