— Аз съм приятел на Доминик — каза Франк, след това добави без заобикалки: — Тя има нещо да ти каже — той се отдръпна от Доминик, оставяйки я лице в лице с Джек, но не се отдръпна от нея и сложи ръка на рамото й в знак на подкрепа. — Хайде, кажи му! — каза Франк.
Доминик гледаше към Джек с широко отворени, изпълнени с ужас очи. Гневът му се виждаше от начина, по който парцаливата му брада се тресеше. Скърцаше със зъби като див звяр. Тя преглътна с труд и отвори уста. Думите й убягваха. Даже не можеше да си спомни какво точно искаше да каже на Джек. Те бяха прекъснати, преди тя да успее да преодолее объркването си.
— Франк, Доминик — извика към тях Хенри, докато се приближаваше, без да бърза. Усмивката бързо изчезна от лицето му, когато видя кой бе другият мъж, който стоеше до тях.
— Джек?! — възкликна той пресипнало. Изненадата от това, че виждаше този мъж, когото смяташе за умрял, го накара за миг да остане безмълвен. Още по-лошото бе, че за момент Хенри си помисли, че по-добре съседът му да бе мъртъв. Тази мисъл не го накара да се чувства особено горд от себе си.
Джек кимна едва забележимо на съседа си по парцел.
— Ще говоря по-късно с теб, Хенри. Сега съм малко зает — той отново се обърна към Доминик. — Попитах те, жено, кой е този с тебе?
— Какво става тук? — попита Хенри, поглеждайки ту към единия, ту към другия. Въпреки че преди, когато бяха съседи на Елдорадо Крийк, Хенри считаше Джек за приятел, сега нещата бяха по-различни.
Франк посочи с глава към Доминик.
— Тя има нещо да ви каже и на двамата, и след като сте тук, може да свърши работата наведнъж.
Доминик имаше чувството, че някаква огромна буца бе заседнала в гърлото й. Тя погледна безпомощно към Франк. Нима очакваше от нея да говори, докато Джек я гледа така, сякаш готов да й разкъса гърлото с жълтите си зъби?
— Аз… аз… — тя не можеше да изговори нужните думи, не можеше даже да ги оформи в мисъл.
— Господи, дъщеричката ми!
Доминик и тримата мъже се обърнаха едновременно към жената, която току-що бе влязла в магазина.
— Маман — промълви Доминик. Тя почувства, че и последната капка смелост напускаше тялото й. Пред нея сега бяха трите личности, които най-много се опитваше да избегне. Ако не бе силната ръка на Франк на рамото й и успокояващият израз на лицето му, тя щеше да се свлече безчувствена на пода.
— Майка ти? — прошепна Франк на ухото й. През последните няколко години той бе живял в Кю Дален — френско селище в Северно Айдахо. Там бе научил няколко френски думи. Не помнеше Ади да бе споменавала нещо за майката на Доминик, но бе разбрал, че Доминик току-що я бе нарекла „маман“.
Бриджит спокойно си проби път през тълпата. Погледът й се плъзна по лицата на тримата мъже и се спря на снажния представителен мъж, който със закрилнически вид бе поставил ръката си на рамото на дъщеря й. Виждаше се, че бе по-възрастен — може би на петдесет. Независимо от това, той остаряваше по достоен и привлекателен начин. Тя се усмихна на Доминик и каза:
— Какъв късмет, че си намерила такъв хубав съпруг!
За момент Доминик не бе в състояние да предприеме нищо друго, освен да гледа майка си с широко отворени очи. Бриджит носеше плътно вълнено наметало, което напълно покриваше тялото й. За щастие това спестяваше на Доминик обичайното неудобство, което изпитваше от оскъдното облекло на майка си. Все пак лицето на Бриджит бе покрито с ярък грим, откровено издаващ професията й.
Без да обръща внимание на объркването на Доминик, Бриджит протегна ръка на Франк.
— Добър ден, господине, аз съм Бриджит Лавал, вашата тъща.
Франк се отдръпна от Доминик и поклати отрицателно глава.
— Аз съм само неин приятел — каза той.
— Аз съм годеникът й — каза Хенри.
— Не си! — изсъска Джек. — Тя е с мен и това е! — той направи крачка напред и източи врат така, че лицето му се оказа само на няколко инча от изненадания Хенри. — Ти к’во си правил тука с нея, докато аз се трепех горе из онези пущинаци?
Преди Хенри да успее да се защити, Доминик си възвърна присъствието на духа. Изведнъж осъзна колко комична бе цялата ситуация.
— Чакай малко! — прекъсна тя Джек. — Ако не бяха Хенри, а също и Франк, и жена му, Ади, сигурно досега да бях мъртва. Те са мои приятели и ти нямаш право да ги обвиняваш за каквото и да било! Освен това нямаш право да предявяваш искания към мен. Аз изпълних моята част от сделката — пристигнах и те чаках на пристанището, докато ти се криеше там из онези проклети хълмове! — тя говореше със силен френски акцент, но опитът й да имитира диалекта на Джек бе твърде успешен. Доминик бе изненадана от собствената си смелост, също както и другите около нея. Те я гледаха стъписано.