— Аз — най-после продума Джек, — аз търсех злато. И ти си длъжна да се омъжиш за мен. — Той сложи ръце на кръста си и пристъпи към нея. Забеляза обаче, че тя не отстъпи назад, както правеше преди.
— Няма да се омъжа за теб, Джек — каза тя без нотка на колебание в гласа си.
Челюстта на Джек се задвижи напред-назад, от което стърчащите кичури на брадата му затанцуваха около устата му. — Дължиш ми пари — избоботи той.
— Колко? — попита Бриджит. Тя застана до дъщеря си и повтори: — Колко точно пари ти дължи?
Джек погледна към нея.
— Не ща пари — нея искам! — присвитите му очи отново се втренчиха в Доминик.
— Не можеш да я имаш — намеси се Франк. Изправен, той бе няколко инча по-висок от Джек. Студеният израз на лицето му бе в съзвучие с думите му.
Хенри направи крачка напред и застана до Франк.
— Щом казва, че не иска да се омъжи за теб, Джек, значи няма да се омъжи.
Очите на Джек се стрелваха от едно лице на друго. Мъжете го превъзхождаха по брой, а освен това и по нещо друго, което той не можеше да определи. Силите бяха неравни и той разбра, че трябваше да отстъпи. Но проклет да бе, ако не си вземеше поне парите обратно. Той погледна Бриджит и устните му се огънаха в хитра усмивка.
— Дължи ми две хиляди и петстотин долара и ако не видя парите сега, тук в ръката ми, тя ще трябва да намери начин да ми ги върне — той протегна мръсната си ръка към Бриджит. Злобната усмивка продължаваше да играе на лицето му.
Без да се смущава, Бриджит отхвърли назад наметалото си, така че раменете й се откриха. Отдолу се показа сатенената рокля, с която бе облечена — с неприлично голямо деколте, почти до върховете на пищните й гърди. Без да обръща внимание на похотливия поглед на Джек, тя измъкна малка черна кесия от страничния джоб на дрехата си, развърза кадифените й връзки и извади оттам пачка банкноти. Слава Богу, че току-що бе минала през обменното бюро, където смени кесия със златен прах за долари. Тя притвори съблазнително уста и наплюнчи крайчеца на пръста си, хвърляйки многозначителен поглед към Джек. Забелязвайки, че той я гледаше така, сякаш щяха да му потекат лигите, тя се засмя, след което преброи тлъста пачка банкноти и я подаде на Джек.
— Ето вашите две хиляди и петстотин, господине. Сега дъщеря ми вече няма никакви задължения към вас.
Изпълнението на Бриджит бе наблюдавано с мълчаливо страхопочитание от присъстващите, които в началото съзерцаваха изложените на показ сладострастни хълмове над деколтето й, а след това — парите в ръката на Джек. Най-после Доминик излезе от вцепенението си и погледна с благодарност майка си. Знаеше откъде идват тези пари, но сега не искаше да мисли за това.
— Благодаря, маман! — извика тя и прегърна майка си.
Бриджит с радост отвърна на прегръдката на дъщеря си. Само за няколко дни тя бе постигнала целите, заради които бе дошла тук, на Юкон. Искаше да натрупа собствено богатство от златото на Клондайк и да се увери, че дъщеря й е щастлива. Парите, които бе успяла да спечели тук, наистина представляваха едно малко състояние, а в този момент, прегръщайки дъщеря си, тя знаеше, че току-що я бе направила много щастлива.
Джек стисна пачката пари в ръката си и погледна към Франк и Хенри. Те продължаваха да го гледат с непроменен израз на лицето. Той измуча някаква ругатня, обърна им гръб и тръгна към вратата, без да поглежда назад.
— Утре ще имаме троен празник, миси — каза Хенри. Той бе въздъхнал с облекчение, когато видя Джек да захлопва след себе си вратата на магазина на Джими, и сега се обръщаше към Доминик. — Трябва да отпразнуваме добрите новини на Ади и Франк, неочакваното идване на майка ти и нашата сватба… — Хенри видя как усмивката изчезва от устните на Доминик при споменаването на сватбата и изпита усещането, че пропада в някаква тъмна дълбочина.
— Трябва да говоря с теб за сватбата, Хенри — каза Доминик със слаб глас. Изразът на лицето му я караше да се чувства ужасно. — Насаме — добави тя.
Хенри погледна отчаяно към Франк, но Франк съзерцаваше върховете на обувките си.
— Добре — каза той, — искаш ли да отидем оттатък? — той посочи към ъгъла на залата, където имаше няколко маси и столове. Там клиентите на магазина на Джими можеха да поседнат и да изпият чаша кафе, докато пазаруваха.
Доминик кимна и се обърна към майка си и Франк.
— Ще се върна след малко — им каза тя. Майка й я гледаше с недоумение, но Франк й се усмихна окуражаващо.
Хенри изчака Доминик да седне зад една от масите, след което се разположи насреща й. Пое дълбоко въздух и погледна към нея в очакване на това, което щеше да му каже. Бузите й бяха малиновочервени, устните й леко трепереха. Хенри забеляза, че косата й не бе прибрана в обичайния кок или плитка. С разпуснати коси тя изглеждаше още по-красива от обикновено. Той я гледаше, седнала срещу него, и си мислеше колко глупаво бе действително от негова страна да смята, че възрастен мъж като него можеше да се ожени за такова красиво младо момиче. Почти можеше да й бъде дядо — и сега трябваше да се примири с факта, че се е оказал просто глупав мечтател.