— Знам, миси, и те разбирам — каза Хенри спокойно. Протегна ръка през масата и нежно стисна ръката й. — Можем ли все пак да си останем приятели?
Доминик преплете пръстите си с неговите.
— Винаги! — прошепна тя.
Смяташе да му каже, че ще замине от Даусън Сити след няколко дни, но това можеше да почака. Те поседяха там още няколко минути, докато Хенри я държеше за ръка, и се гледаха в очите като стари приятели. Доминик си помисли, че те действително бяха точно това — стари приятели. На Юкон младежите много бързо ставаха зрели хора и нови приятели се сближаваха за кратко време поради непрестанните несгоди, които им се налагаше да преодоляват заедно. Въпреки нетърпението си да напусне Юкон, Доминик знаеше, че ще си тръгне оттук по-мъдра и по-добра благодарение на хората, които бе срещнала, и на уроците, които й бе преподала суровата школа на Севера.
Глава 26
Доминик стоеше на палубата на големия пътнически кораб и гледаше към калния бряг, който, заедно с Даусън Сити, бавно се изгубваше в далечината. Възбудата й се примесваше с чувство за нереалност. Преди два дни тя би се обзаложила с всеки за една златна мина, че никога не би могла да се измъкне от Даусън преди настъпването на зимата. Сега стоеше на борда на „Екселсиор“ и от брега й махаха за сбогом тримата най-прекрасни хора, които някога бе срещала. До Ади, Франк и Хенри стоеше майка й. Доминик се укоряваше за оставащото все още в нея известно чувство на неприязън към майка й. Ако не бе нейната щедрост, тя нямаше да бъде сега на този кораб на път към Калифорния.
Толкова много неща се бяха случили за краткото време на пребиваването й тук, че Доминик разбираше — животът й от сега нататък нямаше да бъде същият като преди. Смяташе да се върне в Сан Франциско и да си намери работа. Положението на прислужница вече не я привличаше, но Ади й бе предложила друга възможност, която наистина й се струваше много по-интересна. С доброто образование, което бе получила, Доминик можеше да бъде учителка. Тази възможност я привличаше особено и поради това, че тя смяташе, че повече няма да има свои собствени деца. Франк й бе казал, че в Айдахо, откъдето идваше той, нуждата от учители бе особено голяма. Франк и Ади планираха да се завърнат в Кю Дален след раждането на детето им през пролетта и Доминик им бе обещала да им дойде на гости там. Франк притежаваше няколко акра земя до едно от езерата в този щат и той смяташе, че това бе идеално място за семейна ферма. Доминик си мислеше дали това нямаше да бъде идеалното място, където би могла да се установи и тя.
Брегът вече се бе изгубил от поглед. Наоколо се виждаше безкрайната еднообразна шир на Берингово море. Тя се отдръпна от парапета и заедно с другите пътници, които бяха наблюдавали как Даусън Сити се изгубваше на хоризонта, тръгна към каютата си. При това пътуване трябваше да споделя каютата само с една жена — съпруга на лекар, която се завръщаше в Калифорния, след като бе посетила съпруга си в Даусън. Мисис Рафкин не бе от особено общителните жени, което напълно удовлетворяваше Доминик. Тя не бе в настроение да прекарва деня в обсъждане на приключенията си в Клондайк — предпочиташе през следващите няколко седмици спокойно да опита да се възстанови от кошмара на последните месеци.
Към края на първата седмица Доминик започна да разбира, че наистина можеше да се възстанови напълно. Тя бе преодоляла обичайния пристъп на морска болест и даже мисълта за Коул не бе чак толкова мъчителна, както преди. Може би с времето дори щеше да престане да си спомня за него. Но когато големият кораб започна да навлиза в пристанището на Сейнт Майкъл, тя не можа да попречи на спомените да нахлуят в съзнанието й. Спомняше си как бе срещнала за пръв път Коул Хоукинс. Така ясно, сякаш бе вчера, тя го виждаше да гледа към нея от високо, леко повдигнал тъмните си вежди, със закачлив израз в сивите очи. Старата, позната болка отново се появи в гърдите й и премина, усилвайки се, през цялото й тяло. Тя примигна, опитвайки се да прогони това натрапчиво видение, но нищо не се получаваше — той все още бе там, неотстъпно витаещ в мислите й.