Когато очите им се срещнаха, Доминик не можеше повече да крие любовта си към него, която сега се възраждаше още по-силна от преди. Искаше й се да вярва на всичко, което той й казваше, и ако я лъжеше, тя не искаше да знае.
— Аз… — тя се поколеба да каже думите, които преди време толкова много искаше да му каже. По лицето му се виждаше, че бе разтревожен. Леко я изненада откритието, че сега той се страхуваше дали щеше да си възвърне любовта й. — Аз също те обичам — прошепна тя едва чуто. Но страхът от бъдещето не я бе напуснал. Някога тя мислеше, че всичко щеше да бъде наред, щом двамата с Коул признаят чувствата си един към друг. Сега изглеждаше, че това взаимно признание само бе отворило кутията на Пандора, от която изскочи заплахата за бъдеща нова раздяла.
Когато чу думите й, Коул изпита чувство на пълно облекчение. Той не бе чувал тези думи, освен от устата на Сузана — която го бе излъгала. Звукът на корабна сирена разцепи тишината, настъпила в каютата.
— Имаш ли нещо в багажа си на „Екселсиор“, без което не можеш да минеш? — попита той. Той забеляза израз на уплаха на лицето й.
— Само някои дрехи — отговори тя, — нищо съществено.
Обхвана я паника. Когато „Екселсиор“ напусне пристанището, тя вече нямаше да може да промени решението си да остане с Коул.
— Няма да имаш нужда от тези тежки зимни дрехи там, където отиваме. — Искаше да добави, че ако зависеше от него, тя никога вече нямаше да има нужда от дрехи. — Тогава няма нужда да излизаме от тук — каза той и посегна да разкопчае горните копчета на палтото й. Тя не направи нищо, за да го спре. Скоро всичките копчета бяха разкопчани. Той плъзна ръка под палтото, чувствайки топлината на тялото й под роклята. Трепереше, въпреки че в каютата не бе студено. Инстинктивно пръстите му потърсиха гърдите й. Напипа малкото зърно, което се втвърди в дланта му. Дишането му стана тежко и той усети как пенисът му се изду в панталоните му.
Доминик съзнаваше страстите, които се надигаха в нея. След като седеше в скута му, тя бе наясно и с неговите намерения. Сирената на „Екселсиор“ отново изсвири. Доминик с труд възприемаше нещата около себе си. Всепоглъщащото желание, което допирът на ръцете му — само на неговите ръце — пробуждаше в нея, я правеше сляпа и глуха за околния свят. Тази минута щеше да промени целия й живот. Тя въздъхна дълбоко, отметна глава назад и се отпусна, оставяйки ръцете му да галят гърдите й.
„Екселсиор“ изсвири за последен път, преди да започне да се изтегля от пристанището. Доминик не чу сирената.
Без да губи време, Коул смъкна палтото от раменете й. Тя не остана назад, смъквайки неговото палто също тъй забързано. Докато той разкопчаваше фланелената й риза, тя правеше същото с неговата. Двамата носеха едни и също долно бельо с дълги наполеонки — червени и при двамата, с редица от копчета отпред — препятствие, което бързо бе отстранено. Коул сграбчи гърдите й с две ръце. Те идеално запълваха дланите му. Ловките му пръсти дразнеха едното от изпъкналите зърна, докато устните всмукаха другото и той нежно го погали с език. Тя изстена и ръцете й се плъзнаха върху голите му рамене.
Кожата му бе гореща под пръстите й, мускулите на раменете му бяха твърди и силни. Тревожна болка прониза слабините й. Тя заби пръстите си в кожата му и изохка. Той отвърна на желанието й, като я повдигна от скута си и я постави върху койката.
Сега Коул започна нетърпеливо да събува ботушите й, след това нейните панталони, после дългото долно бельо, което той знаеше, че тя мрази. Когато всичките й дрехи бяха захвърлени на купчина до леглото, той се изправи и погледът му премина по всеки инч от тялото й. Той спря за момент очи на плоския й корем. Бе толкова сигурен, че тя носеше детето му… но нали също бе сигурен, че тя ще бъде вече женена за златотърсача, си спомни той.
Доминик се почувства смутена от погледа му. Очите му сякаш запалваха огън на всяко място, където се спираха. Помисли си дали да не се скрие под одеялото, но за нейно облекчение той започна сам да разкопчава панталоните си с бързи движения. Сега бе неин ред да разгледа тялото му, което — тя бе сигурна — нямаше равно на себе си. Силните му мускули диплеха на вълни кожата на гърдите му, стомахът му бе плосък и твърд, слабините стегнати, стройните му крака бяха силни и мускулести. Не можа да се въздържи да погледне към издутия му мъжки орган… всичко в него бе съвършенство от глава до пети, си помисли тя, когато болката на желанието отново я прониза.