— Тя навярно е умряла хиляди пъти, когато ти е причинила това — каза тя спокойно. — Знам как ме заболя, когато без да искам, порязах ръката ти.
Хлад пропълзя в душата на Коул. Краищата на белега пламнаха.
— Това не беше случайно — каза той горчиво. Мислите му се върнаха към онази нощ, когато Сузана бе използвала собствената му сабя, за да отреже с нея част от лицето му. — Бях млад и буен моряк. Прекалено сигурен в себе си — той се засмя иронично. — Смятах се за непобедим и мислех, че съм влюбен — той спря за момент. Пръстите му пресяваха разсеяно копринената коса на Доминик. — Лейди Сузана Роуланд беше две години по-възрастна от мен и имаше опит в светския живот — много повече, отколкото аз някога ще имам. Срещнахме се, когато тя пътуваше от Англия за Франция с кораба, на който аз работех като първи помощник-капитан. От момента, в които се видяхме, попаднахме в плен на необуздания ни глад един за друг.
— Като нас двамата ли? — попита Доминик със слаб, тънък глас. Вече не беше сигурна дали искаше да чуе неговата изповед. Представата за Коул в прегръдките на друга жена не бе от най-приятните.
Коул поклати глава.
— Не. Това беше съвсем различно. Аз и Сузана бяхме като разгонени животни. Между нас нямаше нищо друго, освен времето, което прекарвахме в леглото. Когато пристигнахме на френската Ривиера, мислех, че съм полудял от любов. Истината бе, че бях само полудял, това е всичко — той стисна зъби при мисълта какъв глупак се бе оказал тогава. — Лутър се опита да ме предупреди. От самото начало бе разбрал какво представляваше тя — и Сузана знаеше това. Тя не обичаше Лутър и никога не искаше той да идва с нас. Казваше, че той е като трън в очите й, че аз трябва да си подбирам приятели, които да повишават общественото ми положение — груб смях се изплъзна от устата на Коул. — Бе започнала да ме въвежда в кръга на богатите си аристократични приятели. Винаги се чувствах не на място в тази компания, но правех всичко възможно, за да приличам на тях, защото мислех, че не мога да живея без тази жена — той престана да глади косата на Доминик и отпусна ръката си на гърба й.
— Третираше ме като момче за всичко през повечето време. Аз или бях в леглото й, или се мъчех с всички сили да се държа по подобаващ начин пред приятелите й. Превърна ме в своя играчка, опитвайки се да направи от мене онова, което тя считаше за съвършен мъж. Обличах само дрехи, които тя бе избрала за мен, ядях изискани ястия, за които никога не бях чувал преди, говорех като някое конте, неспособно да мисли със собствения си мозък. Но тогава бях готов на всичко за тази жена. Един ден, когато бяхме се любили три пъти подред, Сузана скочи от леглото, потупа ме по главата както се потупва послушно куче и ми заповяда да стоя настрана от къщата й през останалата, част от деня. Каза, че очаква посещение от страна на един от старите й приятели — принц или херцог, — с една дума, някаква кралска особа — Коул се изсмя кратко и невесело. — Морето вече бе започнало да ми липсва и Лутър губеше търпение да ме чака да дойда на себе си. Той ми говореше нещо за търговски кораб, наемащ моряци, който щеше да отплува за Испания, но аз знаех, че не можех да тръгна с него.
— Защо? — попита Доминик. Тя не можеше да си представи ясно образа, който Коул й описваше. Безгръбначният мъж, за когото й говореше той, въобще не приличаше на този, когото тя познаваше сега.
Коул въздъхна и се усмихна презрително.
— Защото… си мислех, че ако направя всичко възможно, най-накрая щях да успея да задоволя Сузана Роуланд. Тя ми беше казала, че един ден — когато бъде доволна от мене — ще ми купи цял кораб. Така смятах, че ще имам всичко наведнъж: Лейди Сузана Роуланд и мой собствен кораб — Коул почувства напрегнатост в тялото на Доминик. Той нежно погали гладката кожа на гърба й с крайчеца на пръстите си.
— Същата вечер, когато тя очакваше посещението на приятеля си — продължи той саркастично, — аз отидох на пристана, за да се сбогувам с Лутър. Корабът, на който го бяха наели, тръгваше следващата сутрин. Това бе дяволски трудно нещо — да кажа сбогом на Лутър. Бяхме работили заедно вече няколко години. Но независимо от това аз побързах да си тръгна, защото нямах търпение да се върна при Сузана. Тя обаче съвсем не ме очакваше с нетърпение.
Доминик го слушаше с все по-голямо учудване. Във въображението си се опитваше да изгради образа на този странен Коул, за който той й говореше — който се бе оставил една жена да управлява всяко негово действие.
— Когато се върнах в лятната къща на Сузана, я заварих да забавлява височайшия си гост по единствения начин, по който тя умееше. Мисля, че бях доста разярен и извиках Негово височество да излезе от леглото, което считах за мое, и да се бие с мен на дуел. Той отказа. Дрехите му бяха хвърлени до леглото. Върху тях беше шпагата му, аз я грабнах и го приковах към дюшека…