Ади не изчака да чуе поредните протести и коментари. Посочи с пръст към Доминик и още три други:
— Хайде да тръгваме, преди да се е стъмнило! После ще се измием и ще се приготвим да прекараме нощта.
Денят беше към своя край и мракът щеше да се спусне по-рано заради лошото време. Доминик, която шляпаше в калта до Ади и останалите жени, не можа да се сдържи и хвърли един поглед през рамо към мястото, където стоеше капитанът. Сърцето й учестено заби, а по вените й премина тръпка на възбуда. Той я гледаше, или поне гледаше в посока към нея. Може би си въобразяваше, но й се стори, че по устните му играе доволна усмивка. Доминик бързо извърна глава и започна да стъпва по-уверено, въпреки лепкавата кал. Главата й се избистри, също като мъглата, която се бе разсеяла. Тя пращеше от енергия и отново се изпълни с надежда. Вече бе убедена, че щяха да надмогнат сполетялото ги нещастие. Решимостта й да докаже на капитана, че не й липсваха сила и доблест, я зареди с нови сили. А първопричината, заради която се намираше в това положение — предполагаемият годеж с Джек Скрогинс, — изобщо не излезе на преден план.
Глава 4
— Да си призная, учуден съм — провлачено каза Лутър, дъвчейки парче говежда пастърма. Свежо избръснатото му лице над гъстата брада се бе зачервило и не се различаваше особено от изпръхналата и напукана кожа на лицата на останалите пътници на злополучната „Лейди Сузана“. Вълнената шапка, която той носеше ниско нахлупена на челото си, скриваше русите му къдри. — Изобщо не смятах, че тези момичета могат да се справят с цялата тази бъркотия. Но ти ги видя как като същински трапери се придвижиха по въжетата. Ами да. Още не мога да проумея как успяха.
Коул само вдигна рамене. Той също смяташе, че всички те бяха само едни безволеви същества, и бе не по-малко учуден от Лутър, когато видя как бързо се организираха. След като събраха достатъчно дърва и запалиха огньове, те се погрижиха и да се приведат в приличен вид. Малко по-нагоре по реката откриха място, където тинята не бе надделяла над водата. След като криво-ляво се измиха при тези доста необичайни условия, те се навечеряха с парчета пастърма и пиха кафе. Измити и нахранени, те вече лежаха върху постелята от изсушени на огъня клони, които доста успешно ги предпазваха от студената и мокра земя.
Коул бе видял как французойката и едрата жена с южняшкия акцент бяха подели инициативата. Смелостта на момичето го порази. Той не се учуди обаче от изявлението й, че е била принудена винаги сама да се грижи за себе си. Още от самото начало, когато погледът му бе потънал в безбрежните й сини очи, той усети, че тя не беше съвсем като другите. Бе надарена с вътрешна сила, чужда на повечето жени от нейната професия. Коул беше убеден, че повечето жени, които започваха да се занимават с проституция, го правеха от чист мързел. Вярно беше, че женитбата им осигуряваше почтеност, но животът на омъжената жена преминаваше погълнат от ежедневието на нелеката домакинска работа. Той знаеше, че всяко правило имаше и своите изключения. Според него малко бяха жените, които намираха други начини да се справят с живота или си даваха сметка, че не биха могли винаги да водят живот, отдаден на порока. Въпреки това французойката не се вписваше в нито една от тези категории. И тъй като Коул, с упоритите си предразсъдъци, бе решил, че тя трябва да бъде категоризирана някъде, изобщо не му дойде на ум идеята, че бе на погрешен път.
Без да задълбава в причините, които я бяха подтикнали да се превърне в „паднала жена“, Коул почувства, че смелостта й продължаваше да го впечатлява. Когато я бе завързал за въжето и я блъсна зад перилата в обятията на гъстата мъгла, той очакваше тя да изпадне в ужас и да започне да го умолява през сълзи да я пренесе до брега, както бяха реагирали повечето жени. Вместо това тя увисна на въжето и с големи усилия си проправи път през тъмнината до брега. Колкото повече си мислеше за нея, толкова повече изпадаше в недоумение.
Доминик, произнасяше наум Коул. Бе чул, че останалите я наричат с това име, и го намираше за много хубаво и напълно съответстващо на жена с нейната красота. Една толкова силна и красива жена… Интересът му към нея нарастваше с всяка изминала секунда. Защо тази млада жена, надарена с толкова добри качества, се бе продала на един непознат стар глупак и доброволно се бе обрекла на мъчителния живот в скования от студ Юкон, питаше се той.