Коул чу зад гърба си шум и замръзна на място. Образът на Сузана изчезна и отведе със себе си обзелите го похотливи желания. Той пусна одеялото на земята. На широкия му кожен колан висеше калъф с ловджийски нож с кокалена дръжка — оръжието, с което никога не се разделяше. Сложи ръка върху ножа и рязко се обърна, за да посрещне неприятеля. Беше доста притъмняло и Коул не можа да различи чертите й, но веднага я позна. Лошото му настроение не бе отминало, но в момента, в който я видя, към него се прибавиха и други чувства. Смесването на противоречивите емоции само засили предишното му объркване.
— Какво, по дяволите, правиш тук, жено?
Доминик изтръпна. Нямаше намерение да го плаши и възнамеряваше да го извика по име тъкмо когато той се обърна назад.
— Аз… аз търсех вас, monsieur.
— Ами, намерихте ме.
Резкият му тон разколеба решителността, с която Доминик бе тръгнала след него. Тя не успяваше да заспи и затова, когато го видя да става и да тръгва към гората, го последва, зарязала всички мисли за благоприличие.
— Е добре, какво искате?
— Исках само да ви благодаря за това, че ни спасихте живота.
— Няма нужда.
Мракът й пречеше да види изражението на лицето му, но Доминик усети, че резкият му тон се смекчи. Желаеше да му каже и други неща, но думите заседнаха в гърлото й. Във въздуха увисна неловко мълчание.
— Изглежда, трябва да се връщам обратно — тихо промълви тя. Нежните искри и скритите чувства, които смяташе, че бе видяла в погледа му по-рано, явно бяха плод на въображението й. — Съжалявам, че ви обезпокоих.
Тя се обърна и се накани да си върви. Коул бе обзет от дълго потискан прилив на нежност, едно чувство, което той всячески се опитваше да угаси.
— Почакайте! — извика той.
Тя моментално се закова на място.
Коул мислено се наруга, защото прояви неблагоразумието да проговори, преди да е обмислил действията си. Тя се обърна и го погледна. Капитанът видя, че дори и сега, в почти непрогледния мрак, очите й блестяха като диаманти. Очертанията на нежното й лице леко се откроиха, когато тя се приближи. С всяка следваща стъпка образът й придобиваше все по-ясни очертания. Коул бе неспособен да погледне встрани. Очите му се заковаха върху ефирния й силует, сякаш никога досега не бяха виждали нещо по-красиво. Дори и след изпитанията на тежкия ден, красотата й бе неоспорима. Черната й разпусната и разпиляна по раменете коса бе в пълна хармония с тъмния фон на гората. Тъмните кичури подчертаваха в изящната си рамка бледата кожа на лицето й. Пръстите на Коул изгаряха от желание да погалят нежните бузи, гладките коси и устните…
— Monsieur!
Коул преглътна с мъка. Гласът й бе толкова нежен. Monsieur. Сузана го наричаше monsieur. Коул се помъчи да си напомни, че тази жена бе само една проститутка. Една красива френска проститутка. А той се нуждаеше от нея, защото бе имал тежък ден, защото в съзнанието му изникна забравеното желание, защото тя стоеше тук, пред него, и защото беше дяволски красива. Обзет от вихъра на тези мисли, Коул пристъпи напред, пъхна едната си ръка под врата й, с другата обхвана тънката й талия и мощно я придърпа към напрегнатото си тяло. Тази проява на сила се оказа ненужна, защото тя се поддаде без борба. Устните му трескаво се спуснаха надолу и срещнаха нейните. Коул бе обхванат от естествените си инстинкти и нищо в момента не можеше да го спре.
Целувката бе последното нещо, което Доминик очакваше от този мъж. Ненадейната му реакция я смути и дори уплаши. За част от секундата си помисли, че трябва да се отскубне и да избяга надалеч. Въпреки това усещането от допира на устните му я зашемети и я направи напълно безпомощна пред всичките му действия. Осъзна, че не иска да бяга. Цялото й същество желаеше да остане в прегръдките му, да бъде целувана още и още, а чудесното усещане, разляло се по тялото й, никога да не свършва.
Устните му очакваха отговор, който прерасна в нетърпение. Доминик разбра. След целия преживян ужас и трудностите на несигурното им бъдеще тя също изпита трескавото желание да разбере какво е това да обичаш и да бъдеш обичан, и без колебание отвърна на целувката му. Ръцете й се вдигнаха и обгърнаха врата му. Устните и телата им се сляха. Доминик усети как я обгърна топла вълна на сигурност и доверие. От страха и болките не остана и следа. Тя се притисна до него и сърцето й учестено заби. Дали и той чуваше силното му туптене, питаше се тя? Дали целувката й бе предизвикала и у него същите силни и прекрасни чувства?