— Сега ще те стопля — дрезгаво проточи той и протегна ръце в тъмнината, за да я открие.
— Не, не става дума за това. — Гласът й трепереше, но не от студ. — Вие трябва да разберете, че аз не съм такава, за каквато ме мислите. — Тя се помъчи да намери точните думи, но в главата й бушуваха толкова противоречиви мисли, породени от замайващите нови усещания по тялото й, че тя едва успя да каже: — Аз не съм пр…
Той пресече думите й. Мракът не му попречи да намери отново устните й с една обезоръжаваща целувка. Той не обърна никакво внимание на това, което се опитваше да му каже. Почти всяка проститутка, с която бе спал, се мъчеше да оправдае поведението си. Коул се бе наслушал на извинения и тъжни истории. Освен това действията й говореха много повече от думите. Той се питаше дали по земята имаше жена, която да не се опитва да запази честта си и да не повдига полата си в същото време. Но, каза си той, това няма никакво значение. Сега той трябваше само да забрави терзанията си от днешната трагедия, та дори и само за миг. Жената до него щеше да направи това.
Той разкопча дъждобрана й и ръката му се плъзна към издутината на гърдите й. Тялото й бе напрегнато. Връхчетата им се очертаха под тънката материя на роклята. Коул полудя от внезапен див и примитивен инстинкт. Той знаеше колко храбра можеше да бъде Доминик, но сега, като я гледаше толкова смирена и свенлива, си помисли, че не можеше да се върне назад. Леко я бутна да легне на студената земя. После бавно плъзна ръка и подхвана края на полата. Бедрата й бяха хладни. Ръцете му налучкаха правилния път и се спряха едва когато стигнаха до бельото. Ловките пръсти разкопчаха коланчето на гащичките. Тялото й продължаваше да бъде напрегнато, но той не срещна никаква съпротива, докато издърпа бельото изпод ханша, а после го изхлузи през краката.
Ръката на Коул продължи да шари под роклята и се плъзна нагоре по гладкия стегнат корем. Вещите му пръсти си проправиха път между здраво стиснатите бедра и стигнаха до малката жарава. Без да обръща внимание на упорития й отказ да разтвори краката си, Коул проникна в нея с два пръста. Той чу как момичето изненадано простена. През главата му премина бегло чувство на съмнение, но нуждата, която изпитваше, бе по-силна и надделя над размислите върху необичайното й поведение.
Съзнанието на Доминик също се раздираше от противоречиви чувства, които постепенно биваха притъпявани от вълната нови и непознати усещания. Тя имаше усещането, че по вените й потече разтопено сребро. Студът изчезна. Всеки допир на мъжа покачваше топлината в нея до точката на кипене. Само една малка част от съзнанието й искаше той да престане. Тя се питаше дали няма да заприлича на майка си, ако го оставеше да продължи, но после си каза, че това бе нещо съвсем различно. Тя нямаше нищо общо с майка си и освен това не желаеше той да спира. Когато пръстите му проникнаха в най-съкровената й част, тя бе шокирана. Но сега, когато те продължаваха нежно да я масажират и да я галят отвътре, тя изпитваше силното желание да изкрещи от удоволствие. Изобщо не искаше да спира и съвсем съзнателно разтвори скованите си бедра.
Коул побърза да се намести между тях. Той продължаваше да я целува и гали с опитни ръце. Държанието й отново го учуди. Не приличаше на останалите проститутки, с които бе спал, и явно не знаеше как да отвърне на жестовете му. Коул обаче нямаше време за излишни анализи. Единствената му цел за момента бе да се освободи от изгарящото го напрежение в слабините. Той извади пръстите си от влажната й пещера, за да свали колана и разкопчае панталона си. Докато изуваше крачолите, забеляза, че Доминик бе притихнала така, че дори не се чуваше да диша. Мракът скриваше лицето й, а Коул страстно желаеше да може да го вижда. Обаче си каза, че можеше да мине и без да гледа замечтаните й очи и стегнатите, заоблени форми. И двамата трябваше само взаимно да се облекчат. Коул се убеждаваше, че ако често си казваше това, най-накрая щеше да повярва, че е така. Тогава всички тези необясними чувства, които се мъчеха да пробият хладната броня около сърцето му, щяха да изчезнат.
Доминик не си даваше сметка, че бе затаила дъх. Тя обаче ясно усещаше твърдото копие на мъжествеността на капитан Хоукинс, което се опираше в корема й. Тя не можеше повече да отрича факта, че сега той щеше да я люби, и то точно в тази мрачна и студена гора. Всичко това я накара да помисли, че бе обзета от лудост. Нямаше никакво време за връщане назад, защото Коул постепенно сваляше всички прегради. Коленете му принудиха бедрата й да се разтворят още повече. Тя изпита силен шок при мисълта, че вече не бе защитена от дрехите. Твърдостта, която преди малко бе усетила върху корема си, сега бавно и настоятелно започваше да си проправя път навътре в нея. Въпреки студа разголената й плът пламтеше като жарава.