Доминик бе обхваната от необяснима паника. Тя знаеше, че времето напредваше, и се бе отказала да разсъждава. Страстно желаеше този мъж, но й се струваше, че условията за това бяха ужасни. Просната на студената земя, със запретната пола и смъкнати надолу чорапи, тя имаше чувството, че изглежда като животно. Не, това не трябваше да става така. Тя отвори уста, за да му обясни и да го накара да разбере защо не може да продължава така. Но от нея можа да се откъсне само един приглушен вик, когато със следващия тласък той изненадващо се вряза в нея.
Коул усети стегнатия проход, когато се опита да влезе в утробата й, но бе повече от зашеметен, когато осъзна, че бе разкъсал бариерата на невинността й. Пронизителния й вик и осъзнаването на цената на това, което току-що бе отнел, прободоха сърцето му. В главата му нахлуха рояк въпроси, но той така и не можа да им отговори. В продължение на няколко минути остана да лежи неподвижно върху нея, заровен в дълбините й. Мисълта, че тя беше девствена, го бе хвърлила в дълбоко объркване. А той бе толкова сигурен, че тя е само една проститутка. Фактът, че се бе излъгал по отношение на нея, го изпълни с чувство на огромна вина и засили още повече предишното му първично желание. Все още не намираше думи, но знаеше, че бе длъжен да заличи погрешното си мнение за нея. По-късно щеше да й се извини. Но сега трябваше да й докаже нещо… да й докаже, че никога повече нямаше да й причинява болка.
Коул се задвижи в нея с плавни движения. Той усети как тялото й се отпусна и нежните му действия събудиха в нея притихналите желания. Устните му отново потърсиха нейните. Тя яростно го целуна и той усети, че бузите й бяха мокри. Коул вдигна ръка и с върховете на пръстите проследи горещите поточета на сълзите. Цялото му същество бе обхванато от необяснима нежност. Когато се любеше с други жени, той никога не ги бе виждал да плачат, както и никога не бе усещал толкова силна привързаност. Неспособен да се контролира повече, Коул проникна още по-дълбоко. Той отново чу тихия й стон, но този път причинен от екстаз, а не от болка. Стори му се, че я чу да мълви „Monsieur…“ но не беше сигурен дали не си въобразяваше.
След като осъзна, че нямаше връщане назад, и изпита първата пронизваща болка, Доминик не можа да се сдържи и се отдаде на удоволствието на тялото си. Ожулените от въжето ръце вече не я боляха. Всеки пореден тласък я издигаше все по-нагоре и по-нагоре. Тя започна да следва движенията му, докато телата им не станаха едно цяло. Нищо не можеше да се сравни с прекрасните усещания, които се разливаха по нея. Всеки път, когато той се врязваше в нея, горещата вълна на удоволствието се издигаше и се разбиваше във вътрешностите й. Усещането за наближаващия екстаз нарастваше с всяка измината секунда и оставяше Доминик безразлична към всичко наоколо, с изключение на мъжа в нея и тръпките на тялото й.
Коул усети, че бе дошъл моментът на освобождаване от дълго сдържаното напрежение. Той притисна силно Доминик и задълба все по-дълбоко и по-дълбоко. Нежните й стонове галеха слуха му и го възпламеняваха още повече. Възбуденото му пъшкане се смесваше с нейното в общия хор на страстта. Той се вряза за последен път, потръпна с могъщо чувство на облекчение и тежко си пое въздух.
Секунди след това Коул и Доминик продължаваха да стоят впити един в друг — изморени и доволни. Едва когато усещането от дивата страст започна да отшумява и леденият дъх на нощта замести вълната на екстаз, мислите им се върнаха към последиците от това, което бяха сторили.
Глава 5
Първата нощ, която прекараха заедно, бе една от най-нещастните в живота на Доминик. След като се любиха, капитанът побърза да се отдели от нея. Каза й, че трябва да се върнат в лагера при огньовете и да се опитат да поспят. Доминик прекрасно разбираше, че така трябва, но не можеше да си обясни внезапното му отдръпване. По обратния път той остана безмълвен. Когато стигнаха в лагера, промълви набързо едно „лека нощ“ и се запъти към горния му край.
Сънят бягаше от очите на Доминик. Нощният студ проникваше през одеялото, с което се бе омотала, и я пронизваше до мозъка на костите. На няколко пъти тя става да подклажда огъня, който трябваше да сгрява импровизираното й легло, но така и не успя да стопли премръзналите си крайници. Студът беше единият й проблем, а другият — едва сдържаното желание да не се разплаче. Твърдо реши обаче да не се поддава на сълзите, които издайнически надничаха иззад ъгълчетата на очите й.