— Не е чак толкова зле — каза Доминик, когато Коул прекалено дълго взе да разглежда дланта й. — В сравнение с други неща бих казала, че изобщо не ме боли.
Намекът бе твърде прозрачен. Коул отново я прониза с поглед.
— Защо не ми каза, че никога досега не си лягала с мъж?
Тя наведе глава, а по лицето й премина гореща вълна. Той продължаваше да я държи за ръката, като нежно я галеше. Пламналите й бузи не бяха нищо в сравнение с огъня, който забушува в тялото й от нежните му докосвания.
— Има ли някакво значение? — прошепна тя и повдигна глава. После се вгледа в сивите дълбини на очите му.
— Да — гальовно отвърна той и отново си помисли, че я желае. — Всичко щеше да бъде много по-различно, ако знаех. — Той пусна ръката й и се почеса по бузата. — Нямаше да съм толкова нетърпелив и щях да подходя много по-нежно. Когато една жена се люби за пръв път, е нужно много повече внимание.
Тонът, с който говореше, и най-вече думите му озадачиха Доминик.
— Вие бяхте толкова убеден, че аз съм… — заекна тя, неспособна да продължи.
Коул вдигна рамене и се помъчи да изглежда безразличен.
— Сгреших.
— Прощавам ви, Monsieur.
Monsieur. Той обожаваше това обръщение, но искаше нежният й глас да произнесе и името му.
— Коул — каза той.
— Коул?
— Името ми. Така се казвам.
— Коул — по-твърдо повтори тя и тайничко се обнадежди, че нещата не бяха чак толкова зле.
Той остана доволен. Начинът, по който леко акцентираният й глас произнасяше името му, прозвуча почти като ласка за слуха му.
— Но се съмнявам, че някога ще мога да си простя, Коул — добави тя. Отново й се доплака и ъгълчетата на очите я засмъдяха.
— Но защо? Затова, че си жена и имаш нормални желания ли? — Обърканият й вид го караше да я закриля. Не можеше да остане безразличен към бурята от обзели го чувства. Изглежда, вече смътно си спомняше какво беше това да е влюбен. Сърцето му започна учестено да бие. Разумът му отказваше да разбере защо пак започваше да се отдава на нежни чувства, на които смяташе, че вече е неспособен.
Доминик си пое дълбоко дъх и затвори очи. Как да го накара да разбере нещо, което и тя самата не разбираше?
— До миналата нощ — започна тя — живеех с убеждението, че това трябва да се случи по време на първата ми брачна нощ, и затова се пазех чиста за мъжа, който щеше да ми стане съпруг.
Думите й бяха последвани от мъчителна тишина. За първи път, откакто се бяха отдали един на друг, те си спомниха за причината, която бе довела до срещата им, и за другия мъж, който очакваше Доминик в Даусън Сити.
Коул престана да милва лицето й и отпусна ръце. Очите му, които допреди малко бяха замъглени от желание, станаха студени и безразлични. По тялото на Доминик премина студена тръпка, докато гледаше внезапното му преобразяване. Той присви стоманените си очи и отвърна глава от нея.
— Останалите сигурно започват да се събуждат — рязко каза той. — Най-добре е да се върнем в лагера. — Той се обърна и спря, защото не знаеше какво да прави с обзелите го чувства. Току-що бе признал пред себе си, че е влюбен, а любовта беше нещо, за което не се чувстваше подготвен. А ето че сега трябваше да подтика и новото усещане на гняв и ревност.
Докато гледаше гърба му, Доминик се разкъсваше от противоречиви чувства. Тя знаеше, че споменаването на сватбата й бе предизвикано от рязката промяна в държането му. Искаше да се приближи до него и да му каже, че може би съдбата я бе съхранила именно за него. Защото точно сега изобщо не можеше да си представи живота си с Джек Скрогинс или с който и да е друг мъж, с изключение на Коул. И въпреки това продължаваше да мълчи. А тъй като и Коул не казваше нищо, тя можеше да си прави заключения сама за себе си. Съдейки по развоя на събитията, тя си помисли, че той вече не искаше да има нищо общо с нея.
Неочаквано Коул рязко се обърна. Доминик задиша учестено. Инстинктивно насочи поглед към лицето му. Изражението му бе непроницаемо, но някъде дълбоко в очите му проблясваха искрици на странна смесица от желание и още нещо… нещо разрушително. Дали не беше ярост? Не можеше да си обясни, но усети, че колкото повече го гледа, толкова повече в тялото й се събужда едно непознато за нея чувство. Трепереше, а краката й започнаха да се подкосяват. В слабините й се надигна сладострастна болка, която запулсира по цялото й тяло.
Огънят, който се бе разгорял в нея, бе така очевиден, че Коул не можа да се възпре. Той се втурна напред и я сграбчи в прегръдките си. Доближи лицето си до нейното и видя как очите й се затвориха, а устните й леко се разтвориха в очакване на целувката му. Желанието, което той не пожела да отрече, отново се събуди. Устните им се сляха. Езикът му се плъзна в устата й, потърси нейния и двата се заогъваха като в еротичен танц.