За известно време, което й се стори цяла вечност, но всъщност бе твърде кратко, Доминик се наслаждаваше на дръзката целувка. Никакви разумни доводи не можеха вече да я накарат да се въздържи от това, което щяха да направят отново. Тя обви ръце около врата му и се повдигна на пръсти. Той здраво я притискаше в кръста. Доминик се питаше как е живяла досега, без да познава този мъж. В него нямаше нещо, което да не възбужда женския й усет: мирис на истински мъж, високо и мускулесто тяло, и устни, разтеглени в небрежна усмивка. Очите му, които искряха като разтопено сребро, и дори дългият прав белег, който разсичаше лицето му, я възбуждаха до краен предел. Доминик плъзна пръстите си по врата му и ги вплете в тъмните кичури коса, стелещи се над яката на дрехата му. Дланите продължаваха да я наболяват, но вече никаква болка не можеше да я накара да се откъсне от него.
Коул се опита да се отлепи, за да си поеме дъх. През разредените дъждовни облаци, останали от предния ден, се подаде краят на слънцето и лъчите му срамежливо си проправиха път през клоните на високите борове. Коул разглеждаше нежното лице на Доминик, обляно от ярката светлина. Никак не бе разочарован. В резултат на целувките от предишната нощ и сега устните й бяха подпухнали и леко зачервени. Горната едва забележимо трепереше. Връхчетата на дългите й тъмни мигли почти изцяло скриваха очите й под тежкото си було. Дишаше учестено, а бледите й бузи леко розовееха. Слабините на Коул се стегнаха. Той отново искаше да я люби, и то тук и сега.
— Коул? О! Мислех, че си сам — заекна Лутър. Очите му последователно се спряха върху приятеля му и Доминик. За миг той демонстрира учудване, но когато вниманието му бе привлечено от развълнувания вид на момичето, устните му се разтеглиха в лукава усмивка. Лутър си каза, че вкусът на Коул към жените си оставаше все така непроменен. И най-странното бе, че независимо от ситуацията или необичайните условия, около него винаги се навъртаха винаги и само френски проститутки. Той погледна към Коул. Леката му усмивка стана още по-широка, защото по всичко личеше, че капитанът беше още по-смутен от момичето. — Исках само да ти кажа, че жените се събудиха и можем да тръгнем веднага щом наредиш. — Той отново се усмихна и добави: — Съжалявам, ако съм ви прекъснал. — После многозначително повдигна вежди и намигна на Коул.
Той се отдели от Доминик и се запита дали и неговото лице пламтеше като на момичето. Появата на Лутър само засили още повече любовния му копнеж.
Понечи да каже нещо, но не можа да намери думи. Имаше чувството, че изобщо не бе чул изявлението на помощника си.
— Аз… аз се връщам в лагера — промълви Доминик. Тя не посмя да погледне към Лутър. После тръгна надолу и имаше усещането, че около нея се стели мъгла. Страстта, събудена от целувките на Коул, я бе лишила от странични усещания. Въпреки че се стараеше да не гледа към двамата мъже, тя усещаше впитите в гърба й погледи. Ходеше унесена и на няколко пъти се препъна. В съзнанието й се въртеше една-единствена мисъл, и тя беше, че ако Лутър не се бе появил, тя щеше да изживее отново усещанията от предишната нощ. Това не я натъжи, а само я изпълни с ново и непреодолимо желание.
— Ах ти, дявол такъв! — ухили се Лутър. — Цялата нощ ли прекара тук с нея?
Коул раздразнено се обърна към него. Въпреки че двамата се познаваха отдавна, той съвсем не бе приятелски настроен. И тъй като счете, че въпросите на Лутър не заслужаваха отговор, предпочете да ги заобиколи.
— Реших, че ще бъде лудост, ако тръгнем всички заедно за Форт Юкон.
Лутър небрежно вдигна рамене.
— Да, но така ще стигнем по-бързо — каза той. Тази сутрин всички са решили отново да хленчат и да се оплакват. Половината вече са настинали. Не знам дали изобщо ще се справят с прехода, особено с тези техни дрехи. Ако аз взимах решенията, щях…
— Не — прекъсна го Коул. — Ти ще останеш при тях! — Той се питаше дали гласът му звучеше достатъчно убедително. Бе съставил свой собствен рискован план, но сега, когато гласно споделяше мислите си, и той самият не си вярваше: — Смятам да тръгна сам и по всяка вероятност ще взема и французойката със себе си.
Лутър учудено хлъцна.
— Сигурен ли си, Коул? — Той се приближи и впери очи в него. Както винаги, погледът му бе посрещнат с непроницаемо безразличие. — Искам да кажа, че тази нощ е било за тази нощ. Ако я вземеш със себе си, ще бъдеш с нея в продължение на седем дни и нощи! — Лутър спря, за да си поеме дъх, и продължи да гледа втренчено Коул. Мълчанието на приятеля му говореше повече от думите. — Имам чувството, че това е нещо повече от мимолетно увлечение.