Въпреки че усети готовността й, Коул искаше да събуди чувствеността й на още няколко места, преди да продължи по-нататък. Той опря копието си върху слабините й и започна нежно да обхожда с устни ухото и нежната кожа около него. Тя скимтеше и проронваше думи на френски, които той не разбираше, но които разпалваха огъня в душата му. Ръцете й се спуснаха към хълбоците му, а краката й се разтвориха още повече. Задръжките му се стопиха. Устните му трескаво потърсиха нейните и докато тя дълбоко си поемаше дъх, той яростно я задуши с целувка, отне поетия въздух и се вряза в тялото й.
Нощта се превърна в калейдоскоп от чувствени изпитания за всеки един от тях. Коул я любеше, без да спира. Издръжливостта и нестихващата му възбуда учудиха и самия него, защото досега не бе срещал жена, която да му въздейства толкова силно. Мисълта, че той е първият, който я въвежда в тайните на любовта, го зареди с нов прилив на сила. Желанието да научи всичко и да го приложи веднага на практика, го влудяваше от щастие.
В бараката бяха проникнали първите лъчи на новия ден, когато Коул и Доминик изчерпаха всичките си запаси от енергия. Заедно бяха достигнали до върховния апогей на усещанията. След това, вкопчени здраво един в друг, те бавно слязоха от висините на вълшебната страна, която бяха открили през тъмната нощ. Коул вече знаеше, че занапред животът му никога нямаше да бъде същият.
Глава 7
Още преди да отвори очи Доминик знаеше, че денят щеше да бъде прекрасен. И как би могло да бъде другояче след подобна нощ? Усмивката, която разцъфтя върху подпухналите й от целувки устни, бе външният израз на задоволството, обхванало сърцето й. Тя продължи да лежи още няколко минути със затворени очи, а в главата й преминаха отново сцените на миналото любовно единение. В барака беше топло и тя си представяше как нежните езичета на огъня лудуваха в огнището. Протегна инстинктивно ръка по дюшека. Пръстите й трескаво затърсиха тялото на Коул, но откриха, че мястото до нея бе празно.
Доминик отвори широко очи. Взираше се в празното легло, докато главата й се проясни, и едва тогава успя да се огледа наоколо.
— Коул? — извика тя и седна. Стаята бе осветена от златист лъч слънчева светлина, който се бе промъкнал през малките зацапани прозорчета. Огънят тлееше в огнището. Доминик леко се разтревожи.
— Коул? — извика тя още веднъж, изрита одеялото и скочи на крака.
Над огнището димеше чайниче с горещо кафе и упойващата миризма се носеше из помещението. Доминик слезе от леглото и грабна едно одеяло, за да се завие. С трепереща ръка тя се протегна и докосна дръжката на чайника. Пареше и тя си помисли, че Коул бе излязъл преди малко. Сърцето й трескаво заби и тя се извърна да потърси дрехите си. Съзнанието й бе заето от мисълта веднага да го намери. Вратата внезапно се отвори и одеялото, което обгръщаше голото й тяло, се свлече на пода.
Коул тихичко подсвирна. Устните му се разтеглиха в многозначителна усмивка, а погледът му заигра по формите й.
— Признавам, че това е нещо много по-хубаво от закуската, която смятах да приготвя.
Доминик усети как я заля гореща вълна, но не помръдна. Дори и от разстояние усещаше изгарящия му поглед. Очите му последователно възпламеняваха тялото й сантиметър по сантиметър, докато най-накрая тя усети, че започва да гори на клада. Доминик преглътна и се помъчи да успокои дишането си. От полуразтворените й устни се процеди лек стон. Ефектът му върху Коул бе мигновен. Цялото му същество бе обсебено единствено от гледката, която му се предлагаше. Той се наведе, за да опре пушката до стената, и ритна входната врата. Докато вървеше към нея, отказа да се съпротивлява на чувствата си или да спори със себе си. Ако сега не я вземеше в прегръдките си и не потушеше пулсиращата болка, Коул знаеше, че през целия ден щеше да се измъчва. Погледът му се прикова в спиращото дъха видение пред него. Очите й сякаш бяха станали още по-сини. Искрящите им зеници приличаха на диаманти, инкрустирани със сапфири. Разпусната й абаносова коса падаше на широки талази върху голите рамене и се спускаше чак до кръста. Коул си припомни милувките на устните и ръцете, с които бе обсипал гладката й сатенена кожа. Желанието го влудяваше.
— Притесня… — понечи да каже Доминик.
Поведението на Коул ясно издаваше намеренията му. Още преди да почувства допира му, тя бе повлечена от вихъра на желанието. Пое си дълбоко дъх и зачака целувката му. Тялото й се разтресе, а първичните инстинкти сграбчиха съзнанието й. Наведе глава назад и разтвори устните си, когато той застана до нея.