Коул я сграбчи в прегръдките си и диво я целуна. Тази сутрин нямаше намерение да се бави. През изминалата нощ достатъчно дълго се бе наслаждавал на всяка трапчинка от чувственото й тяло, като търпеливо се съобразяваше с плахата й неопитност. Той искаше да я научи на всички тънкости на любовното изкуство, да я извиси до най-високите върхове и да я накара да прекара една незабравима нощ. Сега, когато бе убеден, че целта му е постигната, той искаше да се ръководи единствено от лумналото в тялото му яростно желание. Дали тази припряност не бе предизвикана и от обезпокоителните неща, които бе видял навън? Но каквито и мисли да витаеха в главата му в този момент, той искаше само едно, и то бе да се люби с Доминик още веднъж, преди отново да тръгнат на път.
Доминик попадна в сладостен чувствен водовъртеж, когато усети как силните ръце на Коул я повдигат от земята. Устните им продължиха да си разменят страстни целувки. Доминик очакваше да я пренесат до леглото, но какво бе учудването й, когато Коул я положи на масата. Въпреки че продължаваше да се намира в капана на устните му, Доминик можа да предусети действията му. С едната си ръка той трескаво разкопча панталона си, а с другата нежно обхвана врата й, скрит под гъстите кичури коса.
Със замъглено съзнание Доминик се опитваше да се съсредоточи, за да отговори на целувките му, но мислите й се понесоха в друга насока. Смяташе, че през изминалата нощ бе успяла да научи всичко за любовта, защото се бяха любили във всички възможни позиции, които въображението й можеше да си представи. Сега обаче разбра, че бе сгрешила.
Коул се откъсна от устните й, за да си поеме дъх. Смътните копнежи за изкусителката, която държеше в ръцете си, се стопиха и всичките му сетива бяха погълнати от реалното й примамливо присъствие. Очите му потърсиха нейните, слабините му се пришпориха от желанието и той й отдаде сърцето си.
Докато тази сутрин се разхождаше навън, мислите му бяха насочени към нещата, към които се бе зарекъл никога да не връща, и се бе запитал дали заедно с Доминик имаха някакво бъдеще. Той се разкъсваше при мисълта, че в Даусън Сити имаше мъж, който й бе платил, за да отиде при него. В момент на лудост Коул дори бе решил да му върне парите обратно. Тогава Доминик щеше да бъде свободна от задълженията си на годеница. Но много скоро реалността надделя. Той си припомни, че бе останал без пукната стотинка и без производствени средства, за да припечели нещо. Предполагаше, че Доминик вече бе похарчила немалка част от изпратените й пари. После си спомни и друго: тя с нищо не му бе показала, че желае да се освободи от предстоящата й роля на съпруга.
Мъката от тези разкрития бе накарала Коул да обезумее от ревност. Той се бе опитал да се успокои, преди да се върне в бараката, защото прекрасно знаеше на какво бе способен, когато ревността го обладаеше. Бледият спомен възобнови пулсиращата болка от белега. Точно тогава той забеляза следите, оставени от мечката, които водеха към бараката, и всички предишни опасения изведнъж се стопиха. Тези следи също бяха направени след проливния дъжд. И те, както предишните, издаваха присъствието на необичайно голямо животно. Долу, точно под малките прозорчета, ясно личаха следите, оставени от задните му лапи. Тялото му се обля със студена пот.
Бе се навел, за да разгледа следите. Познанията му за животинския свят не бяха много големи, но Коул знаеше, че в природата рядко се срещат толкова големи гризли. Дали това не беше същият звяр от вчера, проследил ги до бараката? Той проучи следите, които идваха от около четвърт миля в посока откъм реката. После изпита непреодолимото желание да се върне при Доминик. Спомни си за страха й от мечката и реши да не й съобщава за днешното си откритие. Сега трябваше само да закусят колкото може по-бързо и без да губят време, да се отдалечат от това място. Когато обаче отвори вратата и я видя гола и тръпнеща, всичките му разумни намерения се изпариха.
Доминик избута връхната му дреха и разкопча копчетата на ризата му. Постепенно започваше да свиква с тези действия. После пъхна ръце под ризата му и обхвана якия му гръб. Дланите му леко подхванаха хълбоците й и той мощно се вряза в нея. Дъхът й секна, когато устните му яростно се впиха в устата й. За миг тя изпита мъка по миналата и изпълнена с безкрайна нежност нощ. Но не мина много време и тялото й също попадна във водовъртежа на дивата страст, с която той я обладаваше.
Болката премина в остро прорязване, докато той влизаше все по-дълбоко и по-дълбоко. Продължаваше да стиска гърба му, а краката й инстинктивно се сключиха над кръста му. Всяко поредно движение я увличаше със себе си и те бяха едно цяло. Доминик имаше чувството, че бе попаднала насред бурния океан и се носеше по гребените на вълните, преди те мощно да я изхвърлят нагоре. От Коул се откъсна дълбок, почти животински стон и в същия момент тялото й се понесе над царството на здравия разум. Тя се вкопчи в мъжа така, сякаш умираше и не искаше да изпусне последния си дъх.