Целувката на Коул бе толкова нежна, че премина като лек полъх по устните на Доминик. Беше пълна противоположност на пламенната му страст от началото на нощта. Момичето не можеше да си обясни сегашните му действия. Все още изгаряше от желание да сподели с него чувствата си и бъдещите си планове. Но като чу думите му, вече не знаеше кое да каже и кое да премълчи. Той вероятно имаше право, каза си тя. Може би и двамата трябваше да живеят само в настоящия миг. А когато веднъж се доберат до Форт Юкон, ако това изобщо някога станеше, тя щеше да сподели с него всичко, което напираше в главата й.
— Гладна ли си? — попита той и я пусна да стане. Тя наведе глава. Коул видя как бузите й поруменяха и смущението се разля по цялото й гъвкаво тяло. Той осъзна колко силно бе влиянието й над него. Вече не се съмняваше, че можеше да люби тази жена непрекъснато, по двадесет и четири часа в денонощието. И той щеше да го направи, ако на съвестта му не тежеше съдбата на Лутър, екипажа и останалите пътници.
Доминик унило поклати глава, докато бързо навличаше дрехите си. Знаеше, че в момента нямаше смисъл да говори каквото и да било, в гърлото й бе заседнала огромна буца. Обзелото я неудобство бе нищожно в сравнение с опасенията, обзели сърцето й. Ами и ако във форта не намереше сили да му признае любовта си. Може би там той ще поиска да се отърве от нея.
Тя се опита да извика във въображението си образа на жената, която Коул бе обичал някога. Доминик никога не бе стъпвала на френската Ривиера, но си спомняше разказите на майка си, в които тя описваше безкрайните бели пясъчни плажове, красивите къщи, накацали по обвитите с лозя хълмове, и безмерните богатства на щастливите жители. Към образа на красивата жена Доминик прибави блясък и много пари… и, естествено, несъмнена почтеност. Изведнъж я обзе огромна тъга. Как е възможно една дъщеря на проститутка, каквато бе тя, да се надява на любовта на мъж, който се е движил в такава среда на разкош и добро възпитание. Доминик не можеше да отрече факта, че Коул я бе взел със себе единствено за да задоволява мъжките си потребности. Не можеше да отрече и факта, че всичко това бе станало и с нейното доброволно съгласие.
Изруга наум, докато се обличаше. Самобичуването едва ли щеше да й помогне при потушаването на болката в гърдите й. Изпита желание да излезе навън и да избяга надалеч от мъката си и от Коул. Но тъй като не можеше да си представи, че ще го загуби, не предприе нищо.
— Искаш ли да ти помогна със закуската? — попита тя. Слабият й глас потрепери. Бавно се приближи към Коул. Той вадеше продукти от торбата и й подаде един малък почернял тиган. Доминик забеляза, че избягваше да среща очите й.
— Лутър ни е сложил и малко бисквити — каза той, като й подаваше тигана. — А ето и няколко яйца, спасени от „Лейди Сузана“. Той се мъчеше да придаде небрежен и весел тон на гласа си, но не се получаваше. Нещастието, прозвучало в гласа й, го бе разтърсило. Коул се изправи и пусна торбата на земята. После я погледна и видя натъженото й лице. Той се ненавиждаше за грубостта си, но не намираше думи да се извини. После направи опит да се усмихне и попита: — Можеш ли да готвиш?
Въпросът му накара Доминик да се усмихне на свой ред. Тя протегна ръка и взе двете яйца, които той й подаде.
— Monsieur, може да съм била само една проста прислужница в Сан Франциско, но все пак успях да понауча нещо от готвачите в кухнята. — После бързо се извърна към огнището и се опита да сдържи внезапно бликналите сълзи.
Коул остана поразен. Прислужница? Той се изпълни с омраза към себе си при мисълта, че така грозно я бе подценил. Явно в последно време се бе движил само в компанията на леки жени и бе забравил, че на земята живееха и почтени момичета. Той мълчаливо наблюдаваше Доминик, която се бе заела със закуската. В главата му нахлу рояк въпроси. Акцентът й издаваше, че бе живяла във Франция. Как е станало така, че се бе озовала в Калифорния? Защо една толкова красива и умна жена се е принудила да тръгне към Даусън Сити, за да свърже съдбата си с мъж, когото не познава? Докато вадеше приборите от торбата, любопитството му все повече нарастваше.
— Откога живееш в Америка? — осмели се да попита той и протегна калаената чиния, за да поеме готовите яйца. Тя вдигна рамене, прехвърли яйцата от тигана в чинията и отново му обърна гръб.